Редактиране на „Мадам Утопия (Издателство Пи Ар Ви – рефреш вижън, 2010)“

{{Инфокутия книга
| име                   = Мадам Утопия
| произведение          = сборник
| жанр                  = психологическа фантастика
| съдържа               = разкази
| автор                 = Стефан Кръстев
| корица                = Мадам Утопия.jpg
| px                    = 
| корица-текст          = 
| издание-поредност     = 
| държава               = 
| език                  = 
| ден                   = 
| месец                 = 
| година                = 2010
| издателство           = Пи Ар Ви – рефреш вижън
| формат                = 13х20
| брой-страници         = 60
| тираж                 = 
| ISBN                  = 978-954-2920-01-4
| баркод                = 
| съставител            = 
| рецензент             = 
| предговор             = 
| послеслов             = 
| преводач              = 
| художник-корица       = 
| художник              = 
| оформление            = 
| редактор              = 
| художествен-редактор  = 
| технически-редактор   = 
| коректор              = 
| предпечат             = 
| печат                 = 
| поредица              = 
| поредица-номер        = 
| предходна             = 
| следваща              = 
| бележки               = 
}}

Разкази в поредици на писателя [[Стефан Кръстев]].



== Съдържание ==


''Фабрика Утопия'' 6

1. Фабрика за кукли 7

2. Фабрика за киборги 11

3. Фабрика за суета 18

''Семейство Утопия'' 21

1. Само фередже ѝ липсва 22

2. Няма да боли, скъпи глупчо 28

3. Уверих се, че рекламите не лъжат 32

''Мадам Утопия'' 38

Епизод 1: Блян за ограбване  39

Епизод 2: Смразяващо чувство  43

Епизод 3: Печална дъщеря на разума 46

Епизод 4: Седем самодиви, седем кучки 49

Епизод 5: Зараза Любов  52

Епизод 6: Гладни сърца  55

Eпизод 7: Същество за обичане 58

Епилог 61

''Няколко думи за автора'' 62

== Текст на корицата: ==

…Животът на една идея започва със смъртта на тялото...

...Дали сънуват сега? Как мислиш? Мога да си ги поставя, винаги, но се боя за тях. Кучка тези не може да издере, ни прашинка да ги раздразни, или треска да хвръкне и разрани, зла баба да прокълне. Пазя си ги, не че не бих ги продала, ако ми предложи цената на тези, които нося. Все пак практична жена съм, защо да стоят безжизнени, вместо някой да вижда през тях. Въпреки, че съм практична, бих ги подарила. Няма логика, жена съм. Важно е, че имам желание. Да ги подаря, без да знам на коя. Ако имах приятелка, не бих я унизила, дъщеря - не бих я ограничила, а очите на майка си обичам. На бедно момиче с лошо зрение - не бих посмяла. Види ли света през моите очи, ще се почувства нищожна, а малките неща, които я правят да се чувства богата, ще престанат да я радват. Желанията на моите очи могат да направят тъй, че да изгуби малкото, което има, дори да спечели много повече, отколкото може да си представи сега. Всъщност не се знае какво точно ще е: хазарт. Може да е и за нейно добро. Както казах: хазарт. Обичам го, но не и с очите ми. На някоя от тези, които ми завиждат, бих ги подарила, но ще ги избоде...