Разлика между версии на „Милен Маринов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (дребни)
м (кавички и пр.)
 
Ред 61: Ред 61:
 
Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”.
 
Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”.
  
В качеството си на главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”  
+
В качеството си на главен редактор на списание „Наука и техника за младежта” през 1962 г. участва в среща организирана от сп. „Техника Молодежи“ между писатели, учени, инженери и критици на тема „Човек и бъдеще“, където заявява:
през 1962 г. участва в среща организирана от сп. "Техника Молодежи" между  
 
писатели, учени, инженери и критици на тему «Човек и бъдеще», където заявява:
 
  
"...фантастиката е литературата на бъдещето. Все повече и повече се увеличава процентът на инженерите, учените или хората на изкуството, които са запознати с постиженията на науката и техниката. Така че литературата, посветена на тези въпроси има големи перспективи. А и самите герои на научно-фантастичните произведения - те са предимно  млади учени, членове на експедиции - са герои не само на ново познание, но и на нова естетика, на нова естетическа оценка на реалността. Те виждат красотата на математическа формула, виждат красотата на самолета, колата, шумът на работеща машина в някой цех предизвиква у тях естетически емоции. И такива героите влизат в научно-фантастичната литература. Затова смятам, че това е литературата на бъдещето." [https://epizodsspace.airbase.ru/bibl/tehnika_-_molodyoji/1962/12/10-11_18-19_28-29.html]
+
... фантастиката е литературата на бъдещето. Все повече и повече се увеличава процентът на инженерите, учените или хората на изкуството, които са запознати с постиженията на науката и техниката. Така че литературата, посветена на тези въпроси има големи перспективи. А и самите герои на научно-фантастичните произведения - те са предимно  млади учени, членове на експедиции - са герои не само на ново познание, но и на нова естетика, на нова естетическа оценка на реалността. Те виждат красотата на математическа формула, виждат красотата на самолета, колата, шумът на работеща машина в някой цех предизвиква у тях естетически емоции. И такива героите влизат в научно-фантастичната литература. Затова смятам, че това е литературата на бъдещето.[https://epizodsspace.airbase.ru/bibl/tehnika_-_molodyoji/1962/12/10-11_18-19_28-29.html]
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==

Текуща версия към 21:39, 12 октомври 2022

Милен Маринов
писател, редактор, преводач

Биографични данни:
Роден на: 5 април 1930 г.
Роден в: Москва
Починал на: 25 ноември 2008 г.
Починал в: София

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика

Милен Маринов е автор на фантастични произведения. До 1966 г. е главен редактор на сп. „Наука и техника за младежта“.

Биография[редактиране]

Редактор на руския вариант на списанието „Наша родина”. Главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”. Заместник министър на културата.

Съветник с ранг на посланик в Москва (СССР) от 1977 до 1981 г. Извънреден и пълномощен посланик в Кипър от 1987 до 1990 г.

Превежда на руски език автори като Иван Вазов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Асен Разцветников, Павел Вежинов, Димитър Методиев, А. Германов, Павел Матев и много други.

Носител на международни награди за превод и Заслужил деятел на културата.

Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”.

В качеството си на главен редактор на списание „Наука и техника за младежта” през 1962 г. участва в среща организирана от сп. „Техника Молодежи“ между писатели, учени, инженери и критици на тема „Човек и бъдеще“, където заявява:

„... фантастиката е литературата на бъдещето. Все повече и повече се увеличава процентът на инженерите, учените или хората на изкуството, които са запознати с постиженията на науката и техниката. Така че литературата, посветена на тези въпроси има големи перспективи. А и самите герои на научно-фантастичните произведения - те са предимно млади учени, членове на експедиции - са герои не само на ново познание, но и на нова естетика, на нова естетическа оценка на реалността. Те виждат красотата на математическа формула, виждат красотата на самолета, колата, шумът на работеща машина в някой цех предизвиква у тях естетически емоции. И такива героите влизат в научно-фантастичната литература. Затова смятам, че това е литературата на бъдещето.“ [1]

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Разкази[редактиране]

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в периодика[редактиране]

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в периодика[редактиране]