Мисионерът

Мисионерът
Автор(и):	Валентин Найденов
Първо издание:	2008 г.
Жанр(ове):	научна фантастика
Изкуство:	литература
Вид:	разказ

„Мисионерът“ е фантастичен разказ от Валентин Найденов.

Публикации

That's raelly thinking out of the box. Thanks!

Мисионерът

Сега ще ви разкажа по какви причина на планетата Земя нашият Бял гълъб бе заслепен, додето хвърляше джумбалдаци. Там е винаги извънредно опасно – могат да те ликвидират внезапно. Вълнуващо е да падаш свободно. Аз също умея да се инкарнирам в гълъб. Ние високо ценим белите гълъби от планетата Земя. Там гравитацията е подходяща за джумбалдаци. Най-качествените премятания се получават на Земята.

Ще се мине скръбното време, ще издигнем паметник на Белия гълъб, пожелал да покаже висшето си изкуство да се премята. Аз си спомням как когато бях малък отидохме на гости при моите сродници на земята. Аз се запознах със земните момчета, тогава един от техните ми обеща гълъбче за инкарнация. Цял живот мразя този землянин, който измисли подигравката да ме излъжат, че ще ми подарят бяло гълъбче за вселяване. В резултат от дългото чакане в студената надвечер аз се простудих и вдигнах висока температура, получих усложнение – възпалиха ми ушите и започнах да изпитвам непоносими болки, още повече, че на земята барометричното налягане е по-ниско от нашето и така силно болят ушите, че все едно ти трещи като лошо сравнение, бракувана ракета вътре в главата.
Сигурно нещо подобно се е случило и с нашия мисионер. Някой от земните му приятелчета е обещал нещо малко, нежно и истинско като гълъбче за инкарнация, както мен ме подведоха, че ще ми го подарят, а междувременно те ми се подиграват, това е техен специалитет – хем са ти приятели, хем си правят лоши шеги. Аз се надявах за гълъбче и зъзнех под ледения дъжд. Те ни имат за бедни и точно по тази причина са ни разселили и когато им гостуваме ни вземат за бедни роднини.
Мисля си, че Белият гълъб си е позволил да се влюби в богата жена от земята. Той е започнал да се вселява и така е предизвикал нейните симпатии, което му е струвало и живота. Земните жители също умеят да се инкарнират, но те предпочитат да го сторят в хищни животни и отровни влечуги вместо да бъдат красиви, смели и да носят добри вести като бели гълъби.
Съществуват няколко официални версии за покушението, спрягат се имената на земни бандити, които имат трансферни връзки с нашите гангстери. 
Аз отдавна съм оценил техните партийци, те се снишават и угодничат и са подобни на нашите властолюбци. В тази криминална история с нашия мисионер всеки се проявява какъвто си е. Проявяват се характерите на земните водачи, които винаги се оправдават и поднасят съболезнования, както сториха и с Белия гълъб. И нашите също се правят на опечалени сродници. Такава ни е общата историческа природа, още от времето, когато са хвърляли християните на лъвовете.
Истината е, че този достоен гълъб, наш духовен представител, показа на всички в краткия си живот, че може със свободното си падане да се постигне доверие и земната жена да се влюби в него. Защото нас ни презират и ни понасят с презрение поради добротата, скромността и милосърдието, в които сме възпитани. И най-много ни презират, че не трупаме богатства, а помагаме с любов на ближните.
Точно по тази причина аз ще напиша роман за мъж, който се вселява в бял гълъб и започва да се издига все по-нависоко и после свободно пада надолу, премята се, дърпан от земното притегляне. Всички отначало му се възхищават за неговата смелост, защото съвсем близо до земята той разтваря криле и каца.  Ръкопляскат му, после идва времето на завистта, тогава решават да го убият. Как може един извънземен да бъде харесван и да му блазосват богатите гълъбици. Нека да умре, нека да се разпльоска, тогава да го видим кой ще му се възхищава. Злобата земна няма граници и наистина те му измислиха коварното отмъщение. Извършиха го съвсем изтънчено, така че причината да бъде в самия Бял гълъб.
Наистина, трудно е да се премяташ във въздуха, трябва смелост и дързост, тогава се превръщаш в красавец и жените те обожават.
Наблюдавали ли сте как гълъбите се реят в небето и как по някое време един от ятото започва да се издига все по-нагоре и нагоре към Слънцето, докато се изгуби от погледа и – когато вече не се вижда – си прибира крилете и пропада надолу, скоростта главоломно нараства, женските гълъбици от ятото вече са кацнали на земята, а белият гълъб продължава да се премята, той хвърля джумбалдаци, което си е висш пилотаж, все едно че изтребител се премята и малко над земята летецът включва двигателите.

При гълъба джумбалдаклия е нещо подобно, с тази разлика, че си разтваря крилете малко преди да се размаже. Иначе не е трудно за обяснение, ако се приложат физическите закони. Да, ама който гълъб умее това премятане при свободното падане се счита за герой и женските гълъбици го предпочитат за любов.

Такава е моята версия за покушението, завидели са му, че е харесван и са го заслепили умишлено с лазерна светлина точно преди да разтвори крилете си. Той не е могъл вече да прецени разстоянието, което му остава и се е утрепал.
Аз съм бил на земята и познавам тази лукава земна измама, отначало ти се възхищават, след това коварно те злепоставят като първо може да те изолират, след това да те компрометират и накрая да те отстранят както се е случило с Белия гълъб.

За късмет ние сме отдалечени достатъчно от земята, за да си нямаме неприятности от тяхна страна. Такъв ще е героят от романа за Белия гълъб. В пролетното утро, когато на планетата Земя е толкова влюбено. Тогава гълъбиците летят с теб, крило до крило, а по някое време ти решаваш да се издигнеш високо към Слънцето и да започнеш след това да се премяташ фантастично, защото си имаш свое тегло и собствена скорост при свободното падане. Белият гълъб е пример за свобода чрез свободно падане. И при джумбалдаците на фантазирането е така. Само на смелия принадлежи свободата.