Редактиране на „Мит, фантастика, научна фантастика“

Основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография ''„[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“'', издадена от [[Издателство Партиздат|издателство „Партиздат“]] - София през [[1981 г.]]

Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.

'''1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА''' - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''.

'''2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА''' - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.

'''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.

=== Външни връзки ===
[http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора:]


[[Категория: Статии - буква М]]
[[Категория: Статии от Атанас Петков Славов]]
[[Категория: Статии от Георги Арнаудов]]
[[Категория: Статии - 1981 г.]]
[[Категория: Статии - литература]]
[[Категория: Статии - многожанрово]]
[[Категория: Статии - фантастология]]
@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Инфокутия статия
+Основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография ''„[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“'', издадена от [[Издателство Партиздат|издателство „Партиздат“]] - София през [[1981 г.]]
-| име = Мит, фантастика, научна фантастика
-| автор = Атанас Петков Славов, Георги Арнаудов
-| година = 1981
-| обсъжда-теми =
-| обсъжда-жанр = фантастология
-| обсъжда-изкуство = литература
-| обсъжда-произведение =
-| обсъжда-издание =
-| цикъл =
-| предходна =
-| следваща =
-| бележки =
-}}
-'''''„Мит, фантастика, научна фантастика“''''' е основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография ''„[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“'', издадена от [[Издателство Партиздат|издателство „Партиздат“]] — София през [[1981 г.]]
-Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството — призракът на фантастичното…“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“… Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
+Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
-== Съдържание ==
+'''1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА''' - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''.
-=== 1. Митотворческа и демитологизираща функция на фантастиката ===
+'''2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА''' - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
-Първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''.
+'''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
-=== 2. Системно-структурният подход към фантастиката ===
+=== Външни връзки ===
+[http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора:]
-Втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
-=== 3. Оценъчните мутации на фантастичното ===
+[[Категория: Статии - буква М]]
+[[Категория: Статии от Атанас Петков Славов]]
-Трета глава. Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
+[[Категория: Статии от Георги Арнаудов]]
+[[Категория: Статии - 1981 г.]]
-== Външни връзки ==
+[[Категория: Статии - литература]]
-* [http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора]
+[[Категория: Статии - многожанрово]]
+[[Категория: Статии - фантастология]]
-[[Категория:Статии - многожанрово]]