Редактиране на „Научна фантастика“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | Като '''научна фантастика''' може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр), което мотивира [[ | + | === Обзор === |
+ | Като „'''научна фантастика'''“ може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр), което мотивира [[ФАНТАСТИЧНОТО]] чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми), актуални по времето на написване на произведението. | ||
− | За | + | За основателка на направлението се смята '''Мери Шели''' с романа ''„Франкенщайн“'', но истинското самоопределение датира от началото на 20. век с формирането на пулп-списанията в САЩ, писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация. |
− | |||
− | |||
През 50-60-те години обаче научната фантастика (най-вече списание ''„Амейзинг Сториз“'', ''Amazing Stories'') изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище: Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ; а в СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление [[Петър Бобев]], [[Петър Стъпов]], [[Атанас Василев Славов]], [[Светослав Славчев]], [[Димитър Пеев]], [[Светозар Златаров]] и др. Някои от ранните разкази на [[Любен Дилов]] също принадлежат към него. Особена важна е ролята на периодичните издания - [[Списание Космос|списание „Космос“]], [[Списание Наука и техника за младежта|списание „Наука и техника за младежта“]], [[Списание Наука и техника|списание „Наука и техника“]] и [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]], които даваха трибуна на научната фантастика. | През 50-60-те години обаче научната фантастика (най-вече списание ''„Амейзинг Сториз“'', ''Amazing Stories'') изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище: Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ; а в СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление [[Петър Бобев]], [[Петър Стъпов]], [[Атанас Василев Славов]], [[Светослав Славчев]], [[Димитър Пеев]], [[Светозар Златаров]] и др. Някои от ранните разкази на [[Любен Дилов]] също принадлежат към него. Особена важна е ролята на периодичните издания - [[Списание Космос|списание „Космос“]], [[Списание Наука и техника за младежта|списание „Наука и техника за младежта“]], [[Списание Наука и техника|списание „Наука и техника“]] и [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]], които даваха трибуна на научната фантастика. | ||
− | Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на '''Артър Кларк''' „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения рядко носят явните белези на научната фантастика. Изиграло си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това не са редки случаите, когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ | + | Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на '''Артър Кларк''' „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения рядко носят явните белези на научната фантастика. Изиграло си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това не са редки случаите, когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ характеристиката най-явно се наблюдава в [[киберпънк]]а и [[социална фантастика|социалната фантастика]]. |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | === Дефиниции === | |
+ | В '''''„Большая советская энциклопедия“''''', т. 29, четем: „''НФ литература е вид художествена литература, изобразяваща в жив, увлекателен маниер перспективите на научния и технически прогрес и проникването на човека в тайните на природата. Предмет на НФ литература е научното изобретение и откритие, още не реализирано в действителност, но вече подготвено от предишното развитие на науката и техниката. НФ е близка до утопичната и приключенската литература. От социалната утопия тя се различава по това, че изобразява борбата за преобразуване на природата, а не борбата за изменение на обществените отношения''“. Това определение от 1954 г. е доста неудовлетворително (особено що се отнася до предмета на НФ, изобретението и социалната утопия). | ||
− | + | Според „'''''Оксфордския речник'''''“ НФ е „''Фантастична проза, основана на допустими научни открития или промени в околната среда, която често се занимава с космически полети, живот на други планети и т.н.''“. Според '''Л.С. де Камп''' „''НФ може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка''“. | |
− | + | В „'''''Краткой литературной энциклопедии'''''“ (т. 5, М., 1968, стр. 140): „''НФ се самоопредели като масово явление именно в епохата, когато науката започва да играе решаваща роля в живота на обществото, условно - след Втората световна война, макар основните черти на съвременната НФ да се забелязват още в творчеството на Уелс и частично у К. Чапек''“. | |
− | + | Съгласно определението на '''Станфордския институт''' по жанровете НФ и Фентъзи „''НФ е не само литературен жанр, но така също и средство за абстрактно размишление за науката, алтернативните социални системи и природата на човешкото битие''“. | |
+ | === Класификации === | ||
Съществуват няколко общоприети класификации за подвидовете в НФ. | Съществуват няколко общоприети класификации за подвидовете в НФ. | ||
− | Според '''една''' от тях НФ се дели на: | + | * Според '''една''' от тях НФ се дели на: |
# [[твърда научна фантастика|класическа („твърда“)]] | # [[твърда научна фантастика|класическа („твърда“)]] | ||
# [[психологическа фантастика|хуманитарна]] | # [[психологическа фантастика|хуманитарна]] | ||
Ред 38: | Ред 31: | ||
# [[военна фантастика|военна]] | # [[военна фантастика|военна]] | ||
# [[еротична фантастика|еротична]] | # [[еротична фантастика|еротична]] | ||
− | |||
− | Според '''друга''', по-непълна класификация, НФ се дели на: | + | * Според '''друга''', по-непълна класификация, НФ се дели на: |
# класическа | # класическа | ||
# модерна | # модерна | ||
Ред 48: | Ред 40: | ||
# военна | # военна | ||
# алтернативна история | # алтернативна история | ||
− | |||
− | + | Не е установено точно кога за първи път се е появил терминът Science Fiction; предполага се, че това е станало в периода 1851-1927. Терминът НФ (Sci-Fi) е въведен от Робърт Хайнлайн (1949). |