Редактиране на „Научна фантастика“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
Като '''научна фантастика''' може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр), което мотивира [[фантастичното]] чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми), актуални по времето на написване на произведението.
+
=== Обзор ===
 +
Като '''научна фантастика'''може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр), което мотивира [[ФАНТАСТИЧНОТО]] чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми), актуални по времето на написване на произведението.
  
За същинска основателка на направлението се смята '''Мери Шели''' с романа ''„Франкенщайн“'', въпреки че един от първите разпознаваеми научнофантастични романи, ''„Човекът на Луната“'' (The Man on The Moon), е написан от английския теолог д-р Франсис Годуин (Francis Godwin) още през 1638 г.
+
За основателка на направлението се смята '''Мери Шели''' с романа ''„Франкенщайн“'', но истинското самоопределение датира от началото на 20. век с формирането на пулп-списанията в САЩ, писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация.
 
 
Истинското самоопределение на жанра датира от началото на 20. век с формирането на пълп-списанията в САЩ, писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация.
 
  
 
През 50-60-те години обаче научната фантастика (най-вече списание ''„Амейзинг Сториз“'', ''Amazing Stories'') изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище: Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ; а в СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление [[Петър Бобев]], [[Петър Стъпов]], [[Атанас Василев Славов]], [[Светослав Славчев]], [[Димитър Пеев]], [[Светозар Златаров]] и др. Някои от ранните разкази на [[Любен Дилов]] също принадлежат към него. Особена важна е ролята на периодичните издания - [[Списание Космос|списание „Космос“]], [[Списание Наука и техника за младежта|списание „Наука и техника за младежта“]], [[Списание Наука и техника|списание „Наука и техника“]] и [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]], които даваха трибуна на научната фантастика.
 
През 50-60-те години обаче научната фантастика (най-вече списание ''„Амейзинг Сториз“'', ''Amazing Stories'') изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище: Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ; а в СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление [[Петър Бобев]], [[Петър Стъпов]], [[Атанас Василев Славов]], [[Светослав Славчев]], [[Димитър Пеев]], [[Светозар Златаров]] и др. Някои от ранните разкази на [[Любен Дилов]] също принадлежат към него. Особена важна е ролята на периодичните издания - [[Списание Космос|списание „Космос“]], [[Списание Наука и техника за младежта|списание „Наука и техника за младежта“]], [[Списание Наука и техника|списание „Наука и техника“]] и [[Вестник Орбита|вестник „Орбита“]], които даваха трибуна на научната фантастика.
  
Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на '''Артър Кларк''' „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения рядко носят явните белези на научната фантастика. Изиграло си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това не са редки случаите, когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ характеристика най-явно се наблюдава в [[киберпънк]]а и [[социална фантастика|социалната фантастика]].
+
Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на '''Артър Кларк''' „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения рядко носят явните белези на научната фантастика. Изиграло си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това не са редки случаите, когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ характеристиката най-явно се наблюдава в [[киберпънк]]а и [[социална фантастика|социалната фантастика]].
 
 
== Дефиниции ==
 
 
 
В '''''„Большая советская энциклопедия“''''', т. 29, четем: ''„НФ литература е вид художествена литература, изобразяваща в жив, увлекателен маниер перспективите на научния и технически прогрес и проникването на човека в тайните на природата. Предмет на НФ литература е научното изобретение и откритие, още не реализирано в действителност, но вече подготвено от предишното развитие на науката и техниката. НФ е близка до утопичната и приключенската литература. От социалната утопия тя се различава по това, че изобразява борбата за преобразуване на природата, а не борбата за изменение на обществените отношения“''. Това определение от 1954 г. е доста неудовлетворително (особено що се отнася до предмета на НФ, изобретението и социалната утопия).
 
  
Според '''''„Оксфордския речник“''''' НФ е ''„Фантастична проза, основана на допустими научни открития или промени в околната среда, която често се занимава с космически полети, живот на други планети и т.н.''. Според '''Л. С. де Камп''' ''„НФ може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка“''.
+
=== Дефиниции ===
 +
В '''''„Большая советская энциклопедия“''''', т. 29, четем: „''НФ литература е вид художествена литература, изобразяваща в жив, увлекателен маниер перспективите на научния и технически прогрес и проникването на човека в тайните на природата. Предмет на НФ литература е научното изобретение и откритие, още не реализирано в действителност, но вече подготвено от предишното развитие на науката и техниката. НФ е близка до утопичната и приключенската литература. От социалната утопия тя се различава по това, че изобразява борбата за преобразуване на природата, а не борбата за изменение на обществените отношения''. Това определение от 1954 г. е доста неудовлетворително (особено що се отнася до предмета на НФ, изобретението и социалната утопия).
  
В '''''„Краткой литературной энциклопедии“''''' (т. 5, М., 1968, стр. 140): ''„НФ се самоопредели като масово явление именно в епохата, когато науката започва да играе решаваща роля в живота на обществото, условно - след Втората световна война, макар основните черти на съвременната НФ да се забелязват още в творчеството на Уелс и частично у К. Чапек“''.
+
Според „'''''Оксфордския речник'''''“ НФ е „''Фантастична проза, основана на допустими научни открития или промени в околната среда, която често се занимава с космически полети, живот на други планети и т.н.''“. Според '''Л.С. де Камп''' „''НФ може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка''.
  
Съгласно определението на '''Станфордския институт''' по жанровете НФ и Фентъзи ''„НФ е не само литературен жанр, но така също и средство за абстрактно размишление за науката, алтернативните социални системи и природата на човешкото битие“''.
+
В „'''''Краткой литературной энциклопедии'''''“ (т. 5, М., 1968, стр. 140): „''НФ се самоопредели като масово явление именно в епохата, когато науката започва да играе решаваща роля в живота на обществото, условно  - след Втората световна война, макар основните черти на съвременната НФ да се забелязват още в творчеството на Уелс и частично у К. Чапек''.
  
Не е установено точно кога за първи път се е появил терминът Science Fiction; предполага се, че това е станало в периода 1851-1927 г. Терминът Sci-Fi е въведен от Робърт Хайнлайн ([[1949 г.]]).
+
Съгласно определението на '''Станфордския институт''' по жанровете НФ и Фентъзи „''НФ е не само литературен жанр, но така също и средство за абстрактно размишление за науката, алтернативните социални системи и природата на човешкото битие''“.
  
Айзък Азимов вижда голяма разлика между sci-fi и „умозрителна фантастика“ (Speculative Fiction, SF). Според него, първата принадлежи към категориите „космическа опера“ и „героична фантастика“ от типа на „Годзила“, „Супермен“, „Спайдърмен“ и други детско-юношески романи, комикси или дори киберпънк. Тя е почти винаги смесена с елементи на фентъзи и хорър. Втората принадлежи към категорията „визионерска и футуристична“ и представлява един вид „научни предсказания“, прогнозирани най-вече на чисто научна основа, подобно на романите на Майкъл Крайтън („Юрски парк“, „Сфера“, и др.) и Том Кланси („Нет-форс“). Тя не съдържа почти никакви елементи на фентъзи (освен факта, че извънземни цивилизации все оше не са открити и никой наистина не знае как изглеждат „те“), а само това, което науката е открила и доказала досега. При все това, втората съдържа елементи на екшън, крими и дори хорър, но поднесени върху научна основа. Например „Междузвездни войни“ е sci-fi с елементи на фентъзи (според някои дефиниции - фентъзи с НФ елементи), докато „Стар Трек“ е умозрителна фантастика с елементи на научни теории. Казано другояче, докато едната измисля интересни фантасмагории, другата прогнозира нашето евентуално бъдеще.
+
Според изказвания на Исак Азимов, цитирани в неговото списание, има '''голяма''' разлика между "научна фантастика" (sci-fi) и "спекулативна фантастика" (SF). Първата принадлежи към категорията "космическа опера" (space opera) от типа на "Годзила", "Супермен", "Спайдърмен" и тем подобни герои от популярни детско-юношески романи, комикси или дори "сайбър-пънк" (cyberpunk) литература. Тя е почти винаги смесена с елемнти на "фентъзи" (fantasy) и "ужаси" (horror). Втората принадлежи към категорията "вижънъри & футуристична" (visionary & futuristic) и представлява един вид "научни предсказания" прогнозирани най-вече на чисто научна основа, подобно на романи от типа на Майкъл Крайтън ("Джурасик парк", "Сфера", и др.) и Том Кленси ("Нет-форсе"). Тя не съдържа почти никакви елементи на "фентъзи" (освен факта, че извънземни цивилизации все оше не са открити и никой наистина не знае как "те" изглеждат!), а само това, което науката е открила и доказала досега. При все това, втората съдържа елементи на "акшън", "криминале" и дори "ужаси", но поднесени на една строго научна основа. Накратко, "Междузвездни войни" е научна фантастика с елементи на "фентъзи", докато "Стар Трек" е спекулативна фантастика с елемнти на научни теории. Или казано другояче, докато едната фантазира интересни фантасмагории, другата прогнозита нашето евентуално бъдеще.  
  
== Класификации ==
+
(Откъс от лекция на д-р Борис Белло пред студенти, на тема "Фантазия или бъдеще?", 2000 г. Авторът е защитил докторска степен по философия и библейска литература)
  
 +
=== Класификации ===
 
Съществуват няколко общоприети класификации за подвидовете в НФ.
 
Съществуват няколко общоприети класификации за подвидовете в НФ.
Според '''една''' от тях НФ се дели на:
+
* Според '''една''' от тях НФ се дели на:
 
# [[твърда научна фантастика|класическа („твърда“)]]
 
# [[твърда научна фантастика|класическа („твърда“)]]
 
# [[психологическа фантастика|хуманитарна]]
 
# [[психологическа фантастика|хуманитарна]]
Ред 40: Ред 37:
 
# [[свръхестествена фантастика|свръхестествена]] и сюрреалистична
 
# [[свръхестествена фантастика|свръхестествена]] и сюрреалистична
  
Според '''друга''', по-непълна класификация, НФ се дели на:
+
* Според '''друга''', по-непълна класификация, НФ се дели на:
 
# класическа
 
# класическа
 
# модерна
 
# модерна
Ред 50: Ред 47:
 
# свръхестествена
 
# свръхестествена
  
[[Категория:Жанрове]]
+
Не е установено точно кога за първи път се е появил терминът Science Fiction; предполага се, че това е станало в периода 1851-1927. Терминът НФ (Sci-Fi) е въведен от Робърт Хайнлайн (1949). Но се знае, че първият фантастичен роман е написан от теолог

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)