Научна фантастика

Като "НАУЧНА ФАНТАСТИКА" може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр) което мотивира ФАНТАСТИЧНОТО чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми)актуални по времето на написване на произведението.

Основателка на направлението се смята Мери Шели с романа "Франкенщайн", но истинското самоопределение датира от началото на 20 век с формирането на пулп-списанията в САЩ писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация.

През 50-60 години обаче НФ (най-вече сп. "Амейзинг Сторийз") изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ,; а В СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др.

Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на Кларк "Висшата технология е неотличима от магията" е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения радко носят явните белези на НФ. Изиграла си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това, не са редки случаите когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от НТ развитие. Днес НФ характеристиката най-явно се наблюдава в "киберпънка" и социалната фантастика.