Научна фантастика

От БГ-Фантастика
Версия от 22:20, 18 януари 2007 на Григор Гачев (беседа | приноси) (уикилинкове, кавички)
Направо към: навигация, търсене

Като "научна фантастика" може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр) което мотивира ФАНТАСТИЧНОТО чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми), актуални по времето на написване на произведението.

Основателка на направлението се смята Мери Шели с романа "Франкенщайн", но истинското самоопределение датира от началото на 20 век с формирането на пулп-списанията в САЩ писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация.

През 50-60 години обаче научната фантастика (най-вече списание "Амейзинг Сторийз") изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ,; а В СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление Петър Бобев, Петър Стъпов, Атанас Василев Славов, Светослав Славчев, Димитър Пеев, Светозар Златаров и др. Някои от ранните разкази на Любен Дилов - също. Особена важна е ролята на периодичните издания - списание „Космос“, списание „Наука и техника за младежта“, списание „Наука и техника“ и вестник „Орбита“, които даваха трибуна на научната фантастика.

Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на Артър Кларк „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения радко носят явните белези на научната фантастика. Изиграла си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това, не са редки случаите когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ характеристиката най-явно се наблюдава в „киберпънка“ и социалната фантастика.