Редактиране на „Незнайният“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име = Незнайният | + | | име = Незнайният |
| − | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена = | + | | други-имена = |
| − | | език = | + | | език = |
| − | | автор = [[Георги Райчев]] | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
| − | | издадена-година = 1920 | + | | издадена-година = 1920 |
| − | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр = [[диаболизъм]] | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл = | + | | цикъл = |
| − | | предходно = | + | | предходно = |
| − | | следващо = | + | | следващо = |
| − | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''„Незнайният“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]]. Разказът е издаден за пръв път през [[1920 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а през [[1923 г.]] Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“. | '''„Незнайният“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]]. Разказът е издаден за пръв път през [[1920 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а през [[1923 г.]] Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
Писан под влияние на немските романтици като Е. Т. А. Хофман и модернисти като Станислав Пшибишевски, отразява влиянието на автори като Едгар По и Густав Майринк. За място на действието е избран столичния град и околностите му. Героят е неназован по име. Разказвачът – също. Една анонимна личност споделя мислите, които я терзаят, но те събуждат ужас у слушателите му (също анонимни), дотолкова, че съжителството им става невъзможно под един покрив. Човекът се изнася и след три дни го намират мъртъв в един хотел, а обстоятелствата около смъртта му са загадъчни и навеждат на мисълта, че в разказите му не всичко е било плод на фантазията и страховете му. | Писан под влияние на немските романтици като Е. Т. А. Хофман и модернисти като Станислав Пшибишевски, отразява влиянието на автори като Едгар По и Густав Майринк. За място на действието е избран столичния град и околностите му. Героят е неназован по име. Разказвачът – също. Една анонимна личност споделя мислите, които я терзаят, но те събуждат ужас у слушателите му (също анонимни), дотолкова, че съжителството им става невъзможно под един покрив. Човекът се изнася и след три дни го намират мъртъв в един хотел, а обстоятелствата около смъртта му са загадъчни и навеждат на мисълта, че в разказите му не всичко е било плод на фантазията и страховете му. | ||
| − | Атмосферата е ту тягостна, ту плашеща, ту почти на границата на истерията у героя и у хазяите му. Засегнати са темите за странните пътища, по които се поражда престъпното желание, за връзката между любовта и смъртта в съзнанието на желаещия да притежава завинаги другия, за прекрачването на определена граница, отвъд която човек не може да се върне и продължава да убива, за съдбоносните предчувствия, за невъзможността да се постигне щастие, за конфликта между еснафския бит и морал и търсещия своето място неспокоен дух на съвременните хора, следващи желанията и инстинктите си по-свободно и любопитни до къде може да ги отведе това. | + | Атмосферата е ту тягостна, ту плашеща, ту почти на границата на истерията у героя и у хазяите му. Засегнати са темите за странните пътища, по които се поражда престъпното желание, за връзката между любовта и смъртта в съзнанието на желаещия да притежава завинаги другия, за прекрачването на определена граница, отвъд която човек не може да се върне и продължава да убива, за съдбоносните предчувствия, за невъзможността да се постигне щастие, за конфликта между еснафския бит и морал и търсещия своето място неспокоен дух на съвременните хора, следващи желанията и инстинктите си по-свободно и любопитни до къде може да ги отведе това. |
При цялата загадъчност на разказаната от Райчев история и неразрешеността на случая със смъртта на наемателя, ситуациите, които са описани, са наситени с психологизъм, а той и терзанията на героите напомнят тези у Достоевски и изглеждат не по-малко възможни. Границата между реално и нереално е съзнателно размита, читателят не разбира дали фигурата на странния човек с лице като череп и тъмни очила е алегория на Смъртта или истински престъпник, набелязал си героя за жертва. Както и дали всъщност героят, когото намират мъртъв на финала, не е имал раздвоение на личността, не е виждал сянката си, не е описвал тъмната страна у себе си, за която се намеква в портретното му описание – ръцете му са грамадни, „влакнести“, все ги крие смутен под масата, като че ли са нечисти или издават животинското в природата му; очите му са зелени, със студен, зъл блясък; усмивката е неопределена, като маска, гримаса на яд и същевременно на безпомощност; лицето е уморено и безстрастно; косата му е буйна, а мустаците – редки и провиснали, което буди съмнение дали не са всъщност бутафорни. | При цялата загадъчност на разказаната от Райчев история и неразрешеността на случая със смъртта на наемателя, ситуациите, които са описани, са наситени с психологизъм, а той и терзанията на героите напомнят тези у Достоевски и изглеждат не по-малко възможни. Границата между реално и нереално е съзнателно размита, читателят не разбира дали фигурата на странния човек с лице като череп и тъмни очила е алегория на Смъртта или истински престъпник, набелязал си героя за жертва. Както и дали всъщност героят, когото намират мъртъв на финала, не е имал раздвоение на личността, не е виждал сянката си, не е описвал тъмната страна у себе си, за която се намеква в портретното му описание – ръцете му са грамадни, „влакнести“, все ги крие смутен под масата, като че ли са нечисти или издават животинското в природата му; очите му са зелени, със студен, зъл блясък; усмивката е неопределена, като маска, гримаса на яд и същевременно на безпомощност; лицето е уморено и безстрастно; косата му е буйна, а мустаците – редки и провиснали, което буди съмнение дали не са всъщност бутафорни. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
У гимназиалния учител Х. и жена му се нанася странен квартирант. Разказвачът също живее в стая в дома им под наем и е техен приятел. Той наблюдава и предава случващото се. Съпругата на учителя е обезпокоена още от начало на пребиването му, макар да не може да определи точно какво я тревожи. | У гимназиалния учител Х. и жена му се нанася странен квартирант. Разказвачът също живее в стая в дома им под наем и е техен приятел. Той наблюдава и предава случващото се. Съпругата на учителя е обезпокоена още от начало на пребиването му, макар да не може да определи точно какво я тревожи. | ||
| + | |||
| + | Човекът е към 42-годишен, тих, излиза и се прибира по едно и също време, за него знаят, че е с техническо образование, в момента не работи, но явно разполага с пари, защото плаща навреме и дори в предплата, произхожда от провинциален град и е дошъл в столицата, както се разбира по-късно, да лекува нервите си на баните в Княжево. | ||
| − | + | Една вечер учителят го кани на чай и квартирантът приема. Първо започва да вади книги от лавиците и споделя възхищението си от Мопасан, който не е сред любимците на домакина. Домакинята обаче харесва не само френския класик, но и Едгар По, и Стриндберг, последователно категоризирани от съпруга ѝ като пиян герой от „вертепите“ и „луд скандинавец“. Всички тези автори за него са „неуравновесени безумци, които искат да ни уверят, че действителността не е действителност“ и трябва „да ги обезвредят“, „Да ги унищожат.., да ги затворят в лудници“, защото заразявали душите на здравите. | |
| − | |||
| − | Една вечер учителят го кани на чай и квартирантът приема. Първо започва да вади книги от лавиците и споделя възхищението си от Мопасан, който не е сред любимците на домакина. Домакинята обаче харесва не само френския класик, но и Едгар По, и Стриндберг, последователно категоризирани от съпруга ѝ като пиян герой от „вертепите“ и „луд скандинавец“. Всички тези автори за него са „неуравновесени безумци, които искат да ни уверят, че действителността не е действителност“ и трябва „да ги обезвредят“, „Да ги унищожат.., да ги затворят в лудници“, защото заразявали душите на здравите. | ||
Гостът квартирант му опонира, че те са по-скоро смели, защото говорят открито за неща, които всички знаят, но предпочитат да премълчават и да си затварят очите за тях. Хората не знаят нищо едни за други, нито какво им се върти в главата. Може да си говориш с някого в кафенето, а в същото време той да си представя как разбива главата на някого от отсрещната маса, защото преди време го е изблъскал в калта на улицата. И разказва какво му се е случило. | Гостът квартирант му опонира, че те са по-скоро смели, защото говорят открито за неща, които всички знаят, но предпочитат да премълчават и да си затварят очите за тях. Хората не знаят нищо едни за други, нито какво им се върти в главата. Може да си говориш с някого в кафенето, а в същото време той да си представя как разбива главата на някого от отсрещната маса, защото преди време го е изблъскал в калта на улицата. И разказва какво му се е случило. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
Отвън навътре всеки следващ разказ е все по-разколебан в достоверността си. Единственият категоричен в предаването на фактите, каквито ги е видял и узнал, е първият разказвач, чиито глас се покрива с авторовия. | Отвън навътре всеки следващ разказ е все по-разколебан в достоверността си. Единственият категоричен в предаването на фактите, каквито ги е видял и узнал, е първият разказвач, чиито глас се покрива с авторовия. | ||
| − | Разказът на наемателя за човека, който го преследвал, става все по-трескав и напомнящ бълнуване; той признава, че не е никак добре с нервите и в един момент дори сам се усъмнява в това дали всичко му се е случило в онази привечер на връщане от Княжево или е плод на болната му фантазия. | + | Разказът на наемателя за човека, който го преследвал, става все по-трескав и напомнящ бълнуване;той признава, че не е никак добре с нервите и в един момент дори сам се усъмнява в това дали всичко му се е случило в онази привечер на връщане от Княжево или е плод на болната му фантазия. |
Разказът на човека с тъмните очила, който може и да е съществувал, но може и да не е съществувал, вече сам по себе си е наполовина реален и наполовина нереален. При това – случващ се в една художествена фикция. Той целият е в условно наклонение. Най-често повтарян в него е призивът „представете си“. Хипотетичността му и крайностите в човешкото поведение, изложени в него, не контрастират – но и не изглеждат напълно фантастични. Героите в него – влюбената, която е удушена от възлюбения си, уж са плод на моментно ситуационно предположение, но човекът с очилата вади портрет на красиво момиче и се държи като мъжа от историята си – изпитва наслада от ужаса в очите на жертвите си и дори го подчертава. | Разказът на човека с тъмните очила, който може и да е съществувал, но може и да не е съществувал, вече сам по себе си е наполовина реален и наполовина нереален. При това – случващ се в една художествена фикция. Той целият е в условно наклонение. Най-често повтарян в него е призивът „представете си“. Хипотетичността му и крайностите в човешкото поведение, изложени в него, не контрастират – но и не изглеждат напълно фантастични. Героите в него – влюбената, която е удушена от възлюбения си, уж са плод на моментно ситуационно предположение, но човекът с очилата вади портрет на красиво момиче и се държи като мъжа от историята си – изпитва наслада от ужаса в очите на жертвите си и дори го подчертава. | ||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
Един атрибут от най-вътрешния разказ – портрет на младо момиче, и един атрибут на средния разказ – черните очила на страшния преследвач, се озовават във финала в най-външния разказ, този, който е затварящата сфера. | Един атрибут от най-вътрешния разказ – портрет на младо момиче, и един атрибут на средния разказ – черните очила на страшния преследвач, се озовават във финала в най-външния разказ, този, който е затварящата сфера. | ||
| − | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 3 – 24 | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 3 – 24 | ||
| + | |||
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | ||
| + | |||
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 80 – 100 | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 80 – 100 | ||
