Редактиране на „Николай Райнов“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Николай Райнов | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Райнов, Николай | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = Писател | |
− | + | | портрет = N_Rainov_R_3x3_cm_2.jpg | |
− | + | | px = 180 | |
− | + | | портрет-текст = Николай Райнов. 1925 г. | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 1 | |
− | + | | роден-месец = януари | |
− | + | | роден-година = 1889 | |
− | + | | роден-град = | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 2 | |
− | + | | починал-месец = май | |
− | + | | починал-година = 1954 | |
− | + | | починал-град = | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
− | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = Аноним, Х. Поборников | |
− | + | | жанр = приказки, символистични творби, легенди, исторически романи, поезия, пиеси, фентъзи, магически реализъм | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = журналист, критик, редактор, изкуствовед, преводач, главен библиотекар, преподавател по история на изкуството | |
}} {{Инфокутия вложка преводач | }} {{Инфокутия вложка преводач | ||
− | + | | от-езици = немски | |
− | + | | на-езици = български | |
− | + | | автори = Ницше | |
− | + | | жанрове = | |
}}{{Инфокутия вложка критик | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
− | + | | жанр = | |
− | + | | теми = | |
}}{{Инфокутия вложка художник | }}{{Инфокутия вложка художник | ||
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = | |
− | + | | теми = | |
− | + | | стил = | |
− | + | | област = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = | |
}}{{Инфокутия вложка журналист | }}{{Инфокутия вложка журналист | ||
− | + | | жанр = | |
− | + | | теми = | |
}} | }} | ||
− | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
− | '''Николай Райнов''' е писател, преводач, художник, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София. | + | '''Николай Райнов''' е писател, преводач, художник, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Още от раждането Николай Райнов е белязан със странна съдба. Появата му на бял свят става на [[1 януари]] [[1889 г.]] по стар стил, малко след полунощ, в изоставена мелница, където баща му Иван и майка му Елена се подслоняват, докато търсят родното място на бащата. | + | Още от раждането Николай Райнов е белязан със странна съдба. Появата му на бял свят става на [[1 януари]] [[1889 г.]] по стар стил, малко след полунощ, в изоставена мелница, където баща му Иван и майка му Елена се подслоняват, докато търсят родното място на бащата. |
− | Бащата, Иван Райнов, е отгледан като роден син от преводача на руското посолство Черкаски, който бил бездетен и открил детето, загубено от баща си Николай (дядото на Николай Райнов) при пътуване до Цариград. Момченцето Иван било намерено полуживо, след като няколко дни се крило в гробищата. Вторият му баща му дава добро възпитание и го образова, но Иван Райнов престъпва волята му и се записва в опълчението по време на Руско-Турската освободителна война от [[1877 г.|1877]]-[[1878 г.]] | + | Бащата, Иван Райнов, е отгледан като роден син от преводача на руското посолство Черкаски, който бил бездетен и открил детето, загубено от баща си Николай (дядото на Николай Райнов) при пътуване до Цариград. Момченцето Иван било намерено полуживо, след като няколко дни се крило в гробищата. Вторият му баща му дава добро възпитание и го образова, но Иван Райнов престъпва волята му и се записва в опълчението по време на Руско-Турската освободителна война от [[1877 г.|1877]]-[[1878 г.]] |
Майката на Николай Райнов, Елена, умира при раждането на петото си дете. Едва деветгодишен, Николай Райнов се грижи за двете си сестри Иванка и Невяна, както и за по-малкия си брат Стоян. Едно от децата в семейството, Райчо, умира. Още от малък Николай бил много сладкодумен и обичал да разказва приказки, които били толкова интересни, че сестрите му се чудели кое и колко от тях е измислено от брат им. | Майката на Николай Райнов, Елена, умира при раждането на петото си дете. Едва деветгодишен, Николай Райнов се грижи за двете си сестри Иванка и Невяна, както и за по-малкия си брат Стоян. Едно от децата в семейството, Райчо, умира. Още от малък Николай бил много сладкодумен и обичал да разказва приказки, които били толкова интересни, че сестрите му се чудели кое и колко от тях е измислено от брат им. | ||
Ред 94: | Ред 94: | ||
През [[1919 г.]] се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. | През [[1919 г.]] се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. | ||
− | През същата [[1919 г.]] е отлъчен от Българската православна църква и анатемосан заради „Между пустинята и живота“. Според Светлозар Игов този роман е „интересен опит да се създаде български философско-стилизиран роман за Исус Христос като плод на земната грешна любов и изразител на еретични и бунтарски тежнения“ („История на българската литература“, С., Изд. „Сиела“, 2001, с. 578). | + | През същата [[1919 г.]] е отлъчен от Българската православна църква и анатемосан заради „Между пустинята и живота“. Според Светлозар Игов този роман е „интересен опит да се създаде български философско-стилизиран роман за Исус Христос като плод на земната грешна любов и изразител на еретични и бунтарски тежнения“ („История на българската литература“, С., Изд. „Сиела“, 2001, с. 578). |
Паралелно сътрудничи на [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], публикува в „Родна реч“ (Казанлък), редактор е на детското списание „Картина и приказка“ ([[1928 г.]]), сътрудник и главен редактор на сп. „Орфей“, орган на Теософското общество. | Паралелно сътрудничи на [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], публикува в „Родна реч“ (Казанлък), редактор е на детското списание „Картина и приказка“ ([[1928 г.]]), сътрудник и главен редактор на сп. „Орфей“, орган на Теософското общество. | ||
Ред 105: | Ред 105: | ||
След [[9 септември]] [[1944 г.]] пише пиесата ''„Кърваво лято“'', както и поредицата романи ''„През вековете“'', от които успява да издаде само първия – ''„Кръвожадни“'' ([[1947 г.]]). | След [[9 септември]] [[1944 г.]] пише пиесата ''„Кърваво лято“'', както и поредицата романи ''„През вековете“'', от които успява да издаде само първия – ''„Кръвожадни“'' ([[1947 г.]]). | ||
− | Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често е подлаган на нападки от марксистката критика, два пъти е провалян 25-годишният юбилей от издаването на първата му книга, но въпреки всичко става професор, академик ([[1945 г.]]), заслужил деятел на изкуството ([[1952 г.]]). | + | Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често е подлаган на нападки от марксистката критика, два пъти е провалян 25-годишният юбилей от издаването на първата му книга, но въпреки всичко става професор, академик ([[1945 г.]]), заслужил деятел на изкуството ([[1952 г.]]). |
Николай Райнов умира на [[2 май]] [[1954 г.]] Изключително работоспособен, той оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обогатени приказки от цял свят. | Николай Райнов умира на [[2 май]] [[1954 г.]] Изключително работоспособен, той оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обогатени приказки от цял свят. | ||
Ред 120: | Ред 120: | ||
Символистичните му творби се отличават с философската си дълбочина, богатството на смисли и духовното търсене. | Символистичните му творби се отличават с философската си дълбочина, богатството на смисли и духовното търсене. | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
== Библиография == | == Библиография == | ||
Ред 143: | Ред 134: | ||
* ''„Кърваво лято“'' | * ''„Кърваво лято“'' | ||
− | == | + | == Издания == |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
Ред 155: | Ред 146: | ||
* [[1918 г.]] – ''„Богомилски легенди“'' (2 издание) | * [[1918 г.]] – ''„Богомилски легенди“'' (2 издание) | ||
* [[1918 г.]] – ''„Книга на загадките“'' (2, разширено издание) | * [[1918 г.]] – ''„Книга на загадките“'' (2, разширено издание) | ||
− | * [[1919 г.]] – ''„Между пустинята и живота“'', изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена [[1994 г.]] (изд. „Хемус“) | + | * [[1919 г.]] – ''„Между пустинята и живота“'', , изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена [[1994 г.]] (изд. „Хемус“) |
* [[1920 г.]] – ''„Светилник на живота“'' (сборник) | * [[1920 г.]] – ''„Светилник на живота“'' (сборник) | ||
* [[1920 г.]] – ''„Източно и западно изкуство“'', изд. „Везни“, серия „Везни“, №3 | * [[1920 г.]] – ''„Източно и западно изкуство“'', изд. „Везни“, серия „Везни“, №3 | ||
Ред 174: | Ред 165: | ||
* [[1928 г.]] – ''„Книга на загадките. Притчи и сказания“'', библиотека за самообразование | * [[1928 г.]] – ''„Книга на загадките. Притчи и сказания“'', библиотека за самообразование | ||
* [[1928 г.]] – ''„Човекът и образът му“'' | * [[1928 г.]] – ''„Човекът и образът му“'' | ||
− | * [[1928 г.]] – ''„Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика) “'', изд. „Отец Паисий“, Пловдив | + | * [[1928 г.]] – ''„Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“'', изд. „Отец Паисий“, Пловдив |
− | * [[1929 г.]] – ''„Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада) “'', изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №2 | + | * [[1929 г.]] – ''„Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“'', изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №2 |
* [[1929 г.]] – ''„Великият цар Симеон Велики и неговото дело“'', изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №4 | * [[1929 г.]] – ''„Великият цар Симеон Велики и неговото дело“'', изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №4 | ||
* [[1930 г.]] – ''„Синдбад морякът“'' (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена [[1943 г.]] | * [[1930 г.]] – ''„Синдбад морякът“'' (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена [[1943 г.]] | ||
* [[1930 г.]] – ''„Макбет“'' (преразказ за юноши), изд. „Хемус“ | * [[1930 г.]] – ''„Макбет“'' (преразказ за юноши), изд. „Хемус“ | ||
* [[1930 г.]] – ''„Венецианският търговец“'' (преразказ за юноши), изд. „Хемус“ | * [[1930 г.]] – ''„Венецианският търговец“'' (преразказ за юноши), изд. „Хемус“ | ||
− | * [[1930 г.]] – ''„Трендафилка“'' (приказка от Ш. Перо), изд. „Хемус“ | + | * [[1930 г.]] – ''„Трендафилка“'' (приказка от Ш.Перо), изд. „Хемус“ |
* [[1931 г.|1931]]-[[1939 г.]] – ''История на пластическите изкуства”'' (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование | * [[1931 г.|1931]]-[[1939 г.]] – ''История на пластическите изкуства”'' (12-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование | ||
* [[1931 г.|1931]]-[[1934 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'' (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“ | * [[1931 г.|1931]]-[[1934 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'' (34 отделни книги), изд. „Ст. Атанасов“ | ||
− | * [[1933 г.]] – ''„Самодивско царство (Сказания и притчи) “'', изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена [[1939 г.]] | + | * [[1933 г.]] – ''„Самодивско царство (Сказания и притчи)“'', изд. „Ст. Атанасов“, преиздадена [[1939 г.]] |
* [[1933 г.]] – ''„Златни сърца“'' (разкази за деца и юноши), изд. „Ст. Атанасов“ | * [[1933 г.]] – ''„Златни сърца“'' (разкази за деца и юноши), изд. „Ст. Атанасов“ | ||
* [[1934 г.]] – ''„Алмазите на Изток“'' (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“ | * [[1934 г.]] – ''„Алмазите на Изток“'' (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“ | ||
Ред 193: | Ред 184: | ||
*# ''„Отдавна, много отдавна“'' | *# ''„Отдавна, много отдавна“'' | ||
*# ''„Сърдечен огън. Дамаскини и притчи“'' | *# ''„Сърдечен огън. Дамаскини и притчи“'' | ||
− | *# ''„Самодивско царство (Сказания и притчи) “'', вече издадена през [[1933 г.]] | + | *# ''„Самодивско царство (Сказания и притчи)“'', вече издадена през [[1933 г.]] |
− | *# '' | + | *# ''„Княз и чума“'' (повест за юноши) |
− | |||
* [[1939 г.]] – ''„Отдавна, много отдавна“'' (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №8 | * [[1939 г.]] – ''„Отдавна, много отдавна“'' (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №8 | ||
* [[1941 г.]] – ''„Вечното в нашата литература“'' (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва: | * [[1941 г.]] – ''„Вечното в нашата литература“'' (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва: | ||
Ред 202: | Ред 192: | ||
*# Захарий Стоянов, Михалаки Георгиев | *# Захарий Стоянов, Михалаки Георгиев | ||
*# Константин Величков, Стоян Михайловски, [[Алеко Константинов]] | *# Константин Величков, Стоян Михайловски, [[Алеко Константинов]] | ||
− | *# Пенчо Славейков, Т. Г. Влайков | + | *# Пенчо Славейков, Т.Г.Влайков |
*# Кирил Христов, Антон Страшимиров | *# Кирил Христов, Антон Страшимиров | ||
*# Пейо Яворов, Теодор Траянов | *# Пейо Яворов, Теодор Траянов | ||
− | *# [[Елин Пелин]], П. Ю. Тодоров | + | *# [[Елин Пелин]], П.Ю.Тодоров |
*# Йордан Йовков, [[Николай Лилиев]] | *# Йордан Йовков, [[Николай Лилиев]] | ||
*# Димчо Дебелянов | *# Димчо Дебелянов | ||
Ред 213: | Ред 203: | ||
* [[1946 г.]] – ''„Рембранд“'' (тематика и разбор на картини и гравюри, 24 репродукции), изд. „Българска книга“ | * [[1946 г.]] – ''„Рембранд“'' (тематика и разбор на картини и гравюри, 24 репродукции), изд. „Българска книга“ | ||
* [[1947 г.]] – ''„Кръвожадни“'' (роман), „Славянско кооперативно издателство“, поредица „Романи през вековете“, кн.І | * [[1947 г.]] – ''„Кръвожадни“'' (роман), „Славянско кооперативно издателство“, поредица „Романи през вековете“, кн.І | ||
− | * [[1955 г.]] – ''„Николай Павлович. График и живописец“'', издателство на БАН | + | * [[1955 г.]] – ''„Николай Павлович. График и живописец“'', издателство на БАН |
* [[1957 г.]] – ''„Избрани произведения“'', [[издателство Български писател]] | * [[1957 г.]] – ''„Избрани произведения“'', [[издателство Български писател]] | ||
* [[1964 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'', [[издателство Български писател]], преиздадена [[1974 г.]] | * [[1964 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'', [[издателство Български писател]], преиздадена [[1974 г.]] | ||
Ред 224: | Ред 214: | ||
* [[1989 г.|1989]]-[[1990 г.]] – ''„Съчинения в 5 т.“'', ред. Александър Йорданов и Едвин Сугарев, [[издателство Български писател]] (издадени са І и ІІ том) | * [[1989 г.|1989]]-[[1990 г.]] – ''„Съчинения в 5 т.“'', ред. Александър Йорданов и Едвин Сугарев, [[издателство Български писател]] (издадени са І и ІІ том) | ||
* [[1993 г.]] – ''„Светилник за душата. Апокрифи из живота на Буда, Иисус, Учителите и др.“'', изд. Аркан, София | * [[1993 г.]] – ''„Светилник за душата. Апокрифи из живота на Буда, Иисус, Учителите и др.“'', изд. Аркан, София | ||
− | * [[1998 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'' (съст. Ц. Л. Дулев), [[издателство Пан]] | + | * [[1998 г.]] – ''„Приказки от цял свят“'' (съст. Ц.Л.Дулев), [[издателство Пан]] |
− | * [[1998 г.]] – ''„Български вълшебни приказки“'' (съст. Ц. Л. Дулев), [[издателство Пан]] | + | * [[1998 г.]] – ''„Български вълшебни приказки“'' (съст. Ц.Л.Дулев), [[издателство Пан]] |
==== Преводи ==== | ==== Преводи ==== | ||
Ред 238: | Ред 228: | ||
== Източници == | == Източници == | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките. С., 1986, т. 5 | * ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките. С., 1986, т. 5 | ||
+ | |||
* ''„Биографии на българските писатели, изучавани в училище“'' Изд. „Слово“, В. Т., 1995 | * ''„Биографии на българските писатели, изучавани в училище“'' Изд. „Слово“, В. Т., 1995 | ||
+ | |||
* ''„Речник на българската литература“'' Издателство на Българската академия на науките, С. 1982 г., т. 3 (П - Я) | * ''„Речник на българската литература“'' Издателство на Българската академия на науките, С. 1982 г., т. 3 (П - Я) | ||
+ | |||
* Мичева-Пейчева, Калина. ''„Биографии на български писатели“'' Издателство „Дамян Яков“, С., 2005 | * Мичева-Пейчева, Калина. ''„Биографии на български писатели“'' Издателство „Дамян Яков“, С., 2005 | ||
+ | |||
* Игов, Светлозар. ''„История на българската литература“'' Издателство „Сиела“, С., 2001 | * Игов, Светлозар. ''„История на българската литература“'' Издателство „Сиела“, С., 2001 | ||
+ | |||
* Кондаков, Радислав. ''„Николай Райнов - мисията на един окултен ученик в света' С., 2006, www.beinsadouno.com, [http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=172] | * Кондаков, Радислав. ''„Николай Райнов - мисията на един окултен ученик в света' С., 2006, www.beinsadouno.com, [http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=172] | ||
+ | |||
* Николов, Калин. ''„Николай Райнов. Сътворител на митологии“'', сп. „Усури“, С., окт. 2006 | * Николов, Калин. ''„Николай Райнов. Сътворител на митологии“'', сп. „Усури“, С., окт. 2006 | ||
− | * Иванова, Кристел; ''Валентин Стамов. Библиография на Николай Райнов'', сп. „Тера фантастика“, бр. 2 от 2001 г. | + | |
+ | * Иванова, Кристел; ''Валентин Стамов. Библиография на Николай Райнов'', сп. „Тера фантастика“, бр.2 от 2001 г. |