Редактиране на „Обсебени“

Главен герой на романа е известната през 70-те години на миналия век столична журналистка Славка (фамилията е спестена заради живите й родственици, които не желаят тази история да се разказва). След внезапната смърт на много по-младия си съпруг - неосъществен разказвач на приказки, - тя неочаквано за самата себе си започва да пише неговите послания към нея. Всичко започва след неин опит за самоубийство - като подарък за първия й вдовишки рожден ден. В голямата тетрадка, която той е подготвил за бъдещите си творби, и с приготвената от него писалка за тази цел, тя опитва да пише своя статия. Но преди още да е започнала, ръката й става неподвластна на волята й и изписва станен текст, без сама да схваща какъв всъщност е той. Така започва един - и тъжен, и игрив - диалог между нея и покойния й мъж: за любовта им, за изживяната ревност и непостигнатите мечти. Най-странното е, че дори нейните реплики се изписват сами, без тя да е наясно за какво става реч. А тя е завършила философия в сталинско време, безусловна материалистка е, поради което недоумява какво става и търси помощта на свой млад колега (авторът на повествованието), за да четат заедно записаното и да го обсъждат. Междувременно „разговорът“ в тетрадката (а скоро той преминава в нови и нови тетрадки) задълбочава към темата за отвъдното. Дори сам Бог се включва в него - вероятно отигран от покойния като приказен герой, наред с още сума чудати персонажи, които също се включват в разговора. Попътно в текста се появяват ненаписаните приживе приказки за Доброто и Злото на покойния, които непрекъснато се следват и преследват...

Но не само тази странна спиритична игра е обсебила автора и неговата героиня. Като активни журналисти, те са въвлечени и в една от мистификациите на времето. Увлечени в нея, те си дават сметка, че навярно са „прихванати“ от службите, но не могат просто да се измъкнат...