Редактиране на „Орфеус слиза в ада“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Средновековието, някъде около 1500 г. Българското царство е най-великата държава в екумена, а сигурно и на света - простира се от Британия до Сирия, и столицата [[Плиска]] наброява над петстотин хиляди души... Но всемогъщите й владетели се сблъскват със страховита загадка. Боляринът Дитин, управител на [[Чала]] - неголяма, затънтена в Родопите крепост - е убит при тайнствени обстоятелства. Назначеният на негово място болярин Драго, опитал се да разследва случая, също губи живота си. Тогава там отива лично Кирил, деспот на цяла Тракия. И се връща при княза, за да донесе мрачна вест - нещата са страшни, не се бъркайте там - веднага след което е убит от подобно на призрак изчадие пред очите на княза. | Средновековието, някъде около 1500 г. Българското царство е най-великата държава в екумена, а сигурно и на света - простира се от Британия до Сирия, и столицата [[Плиска]] наброява над петстотин хиляди души... Но всемогъщите й владетели се сблъскват със страховита загадка. Боляринът Дитин, управител на [[Чала]] - неголяма, затънтена в Родопите крепост - е убит при тайнствени обстоятелства. Назначеният на негово място болярин Драго, опитал се да разследва случая, също губи живота си. Тогава там отива лично Кирил, деспот на цяла Тракия. И се връща при княза, за да донесе мрачна вест - нещата са страшни, не се бъркайте там - веднага след което е убит от подобно на призрак изчадие пред очите на княза. | ||
| − | С разследването на случая е натоварен специалният пратеник на княза - воинът, знахар, врач и колобър [[ | + | С разследването на случая е натоварен специалният пратеник на княза - воинът, знахар, врач и колобър [[Орфиус]], случаен (или не) съименник на Орфей. Заедно с изключителния боец [[Смилец]] и скептичния, умен и почитател на виното [[Хито]] те отиват до Чала, където се представят за билкари. При разследването откриват в лечебницата на местния манастир ранения убиец на деспот Кирил, който едва не ги погубва. А при огледа на мястото, където са били убити болярите, Орфиус открива нещо странно - от дълбоката пропаст край него, на дъното на която местната река пада в бездънна дупка, лъха сякаш тъгата и ужасът на всички умрели на света. След премеждия той открива вход към огромна пещера, съдържаща подземно езеро, от което се оттичат три реки. |
| − | Разследвачите са предупредени от игумена на манастира да не търсят знание, което носи зло. След разминал се на косъм сблъсък те разбират, че в тази пещера е входът към ада, и монасите, а и всички местни жители го пазят - да не влизат живите в ада, нито мъртвите да излизат оттам. Че местните използват отвара, която им придава нечовешка бързина и сила, и ги превръща в непобедими бойци. И че | + | Разследвачите са предупредени от игумена на манастира да не търсят знание, което носи зло. След разминал се на косъм сблъсък те разбират, че в тази пещера е входът към ада, и монасите, а и всички местни жители го пазят - да не влизат живите в ада, нито мъртвите да излизат оттам. Че местните използват отвара, която им придава нечовешка бързина и сила, и ги превръща в непобедими бойци. И че "портата" между този свят и ада се отваря веднъж на хиляда години, и ще се затвори след не повече от ден... Орфиус се спуска в пещерата със спътниците си, успява да надхитри пазачите и минава през портата към ада. |
Замаян, той не успява да се върне, и остава там. Адът всъщност изглежда точно както света, който той познава. Само дето българското царство го няма никакво - завладели са го турците. Историята е протекла по съвсем друг начин, великата империя в света е Османската, маджари, гали и немци си имат собствени царства (кой да повярва?)... Това е то адът. Всъщност реалният ни свят. | Замаян, той не успява да се върне, и остава там. Адът всъщност изглежда точно както света, който той познава. Само дето българското царство го няма никакво - завладели са го турците. Историята е протекла по съвсем друг начин, великата империя в света е Османската, маджари, гали и немци си имат собствени царства (кой да повярва?)... Това е то адът. Всъщност реалният ни свят. | ||
