Разлика между версии на „Петър Кърджилов“

Текуща версия към 10:44, 15 октомври 2021

Петър Кърджилов
Биографични данни:
Роден на:	24 декември 1950 г.
Роден в:	Стара Загора
Писател:
Псевдоним(и):	Пит Къри
Жанр(ове):	научна фантастика, фентъзи

Петър Кърджилов e автор на научна фантастика и фентъзи. Използва и псевдонимите Пит Къри и Питър Ърл Грейхард.

Биография[редактиране]

Роден е на 24 декември 1950 г. в гр. Стара Загора. Завършва Висшия институт за театрални изкуства „Кръстьо Сарафов" през 1980 г. със специалност киноведение и дълги години работи в Националната филмотека. Бил е завеждащ архива на Българската национална телевизия.

Работил е като заместник-главен редактор на списание „ФЕП“. През 1992 г. оглавява списанието „Фантастични истории“. Участвал е също в дейността на списание „Върколак“. Секретар е на Сдружението на българските писатели фантасти.

Завършил е кинознание във ВИТИЗ.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Изявява се в областта на научната фантастика от 1980-те, и е популярен като ярък автор на хуманитарна („мека“) научна фантастика. В прозата му често се срещат литературни реминисценции и алюзии. Често използва приказни и митологични сюжети, които интерпретира в научнофантастичен контекст. Пише и хумористична фантастика („Звездни детективи“) и фантастични произведения за деца (пак „Звездни детективи“, „Пръстенът на магьосника“).

Награди и признания[редактиране]

• 1988 г. – Трета награда в конкурс на в-к „Народна младеж“ за разказа „Седем дни без гравитация“.
• 1993 г. – Награда „Гравитон“ за писателско творчество.
• 2020 г. – Министерството на културата отличава изследователя на българското кино Петър Кърджилов с грамота и почетен знак

„Златен век“ – огърлие.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

• 1999 г. - „Загадъчното убийство на Гай Юлий Цезар“
• 1999 г. - „В света на безплътните“
• 1999 г. - „Откраднатата картина“
• 1999 г. - „Тринадесетте годеници на принца“
• 1999 г. - „В страната на приказките“

Разкази[редактиране]

• 1985 г. - „Детски длани“
• 1985 г. - „Дългото пътуване“
• 1985 г. - „Зрима доброта“
• 1985 г. - „На път за Итака“
• 1986 г. - „Великият инквизитор“
• 1987 г. - „Вградената сянка на обичта“
• 1987 г. - „Всеки има свой свят“
• 1987 г. - „Къщата на залеза“
• 1987 г. - „За да пребиваваш между великите богове“
• 1987 г. - „Орбитата на Сизиф“
• 1987 г. - „Основание за смърт“
• 1987 г. - „Човекът, който искаше да играе Хамлет“
• 1988 г. - „Дюшеш в пространството“
• 1988 г. - „Ехото на Вселената“
• 1988 г. - „Камъкът“
• 1988 г. - „Последният изпит“
• 1988 г. - „Седем дни без гравитация“
• 1989 г. - „Домът на залязващото слънце“
• 1996 г. - „Ефектът на д-р Стриптийз“
• 1997 г. - „Пещерата на желанията“
• 1997 г. - „Вълшебните слова“
• 1997 г. - „Джуджето на Дядо Коледа“
• 1997 г. - „Жълто“
• 2001 г. - „Вавилонската кула на самотата“
• 2004 г. - „Сянката“

Статии[редактиране]

• 2008 г. - „Целулоидната Уелсиада“
• 2015 г. - „Странник в странна страна“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1987 г. - „Орбитата на Сизиф“ (сборник научно-фантастични разкази и новели, поредица „Библиотека Фантастика“) - издателство „Отечество“
• 1989 г. - „Призрачен цикъл“ (разкази и новели, библиотека „Приключения и научна фантастика“), №133 - издателство „Народна младеж“
• 1996 г. - „Не обиждайте мафията“ (хумористични разкази)
• 1996 г. - „Пръстенът на магьосника“ (вълшебни приказки)
• 1999 г. - „Звездни детективи“ (новели, поредица „Нова българска фантастика“) - издателство „Аргус“
• 2005 г. - „Основание за смърт“ (поредица „Нова българска фантастика“) - издателство „Аргус“
• 2012 г. - „Старогръцки митове и легенди, том І“ - издателство „Изток-Запад“

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 1985 г. - „Фантастика-1“ (сборник за научна фантастика и прогностика) - издателство „Народна младеж“
  • „Детски длани“ (разказ)
  • „Дългото пътуване“ (разказ)
• 1986 г. - „Фантастика-2“ (сборник за научна фантастика и прогностика) - издателство „Народна младеж“
  • „Великият инквизитор“ (разказ)
• 1996 г. - „Други светове“ (сборник, библиотека „Фантастика“ No. 10) - издателство „Офир“
  • „Ефектът на д-р Стриптийз“ (разказ)
• 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология, поредица „Нова българска фантастика“ No. 5) - издателство „Аргус“
  • „Вълшебните слова“ (разказ)
• 2003 г. - „Мними хоризонти“ (антология, поредица „Нова българска фантастика“ No. 14) - издателство „Аргус“
  • „Жълто“ (разказ)
• 2008 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник) - издателство „ЕГИ“
  • „Целулоидната Уелсиада“ (статия)
• 2013 г. - „За спасяването на света“
  • „Основание за смърт“
  • „Жълто“
• 2015 г. - „Алманах ФантАstika/2013-14“
  • „Странник в странна страна“
• 2017 г. - В сб. Алманах ФантАstika/2016
  • „Целулоидната Уелсиада“
• 2020 г. - „Алманах ФантАstika/2019-20“
  • „Продължителят на „ФЕП““

Публикации в периодика[редактиране]

• 1983 г. - в-к „Орбита“, 1983 г., 28 бр.
  • „Империята отвръща на удара“ (статия за научнофантастичния филм)
• 1985 г. - в-к „Орбита“, 1985 г., 841 бр.
  • „Зрима доброта“ (разказ)
• 1985 г. - в-к „Студентска трибуна“, 1985 г., 20 бр.
  • „На път за Итака“ (разказ)
• 1988 г. - списание „ФЕП“, 1-2 бр.
  • „Пътуване през невъзможното“ (статия за научнофантастичното кино)
• 1988 г. - списание „Тракия“, 1988 г., 5 бр.
  • „Последният изпит“ (разказ)
• 1988 г. - в-к „Орбита“, 1988 г., 991 бр.
  • „Дюшеш в пространството“ (разказ)
• 1988 г. - в-к „Орбита“, 1988 г., 1008 бр.
  • „Ехото на Вселената“ (разказ)
• 1989 г. - списание „ФЕП“, бр. 5/89
  • „Лунно шоу на Майкъл Джексън“ (статия за филма „Лунен пешеходец“)
• 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 1/97
  • „Вълшебните слова“ (разказ)
• 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 2/97
  • „Пещерата на желанията“ (разказ)
• 1997 г. - сп.„Върколак“, бр. 4/97
  • „Джуджето на Дядо Коледа“ (разказ)
• 1997 г. - сп.„Пламък“, бр. 7-8/97
  • „Жълто“ (разказ)
• 2001 г. - списание „Зона F“, 9 бр.
  • „Вавилонската кула на самотата“ (разказ)
• 2004 г. - Сп. „Вселена, наука и техника“, бр. 10
  • „Сянката“ (разказ)

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1989 г. - „Призрачный цикл“ (сборник) - издателство „София прес“, на руски език.

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 1987 г. - „Научная фантастика“ (антология) - издателство „София прес“, на руски език
  • Зримая человечность„ (“Зрима доброта") (разказ) (превод Т. Митев)
• 1988 г. - „Детские ладошки“ (антология) - издателство „София прес“, на руски език
  • „Детские ладошки“ („Детски длани“) (разказ) (превод И. Крыжановский)
• 1988 г. - „На суше и на море (1988 г.)“ (алманах) - издателство „Мысль“, на руски език
  • „Камень“ („Камъкът“) (разказ)
• 1989 г. - „Игра теней“ (сборник) - издателство „София прес“, на руски език
  • „Дом заходящего солнца“ („Домът на залязващото слънце“) (разказ)
• 1990 г. - „Белая бездна“ (антология) - издателство „Свят“, на руски език
  • „Детские ладошки“ („Детски длани“) (разказ)
• 2018 г. - В сб. „Электрические слезы“ - Издательство Фантпросвет
  • Зримая человечность

На немски език[редактиране]

• 1989 г. - В сб. Kontakte mit dem Unbekannten (Verlag Das Neue Berlin, 1989)
  • Peter Kyrdshilow: „Der Mann, der Hamlet spielen wollte“ (Петър Кърджилов: Човекът, който искаше да играе Хамлет). Превод: Sybille Pommerenke-Jeske

На унгарски език[редактиране]

• 1988 г. - В сб. „Téren és időn túl...“ - Издателство World SF Magyar Tagozata
  • Petar Kardzsilov. Az utolsó Hamlet (разказ, превод É. Botos) („Човекът, който искаше да играе Хамлет“)

Външни връзки[редактиране]

• 2013 г. – Българският фантаст има още шансове – интервю на Александър Карапанчев с Петър Кърджилов.
• 2020 г. – Трябва да се мечтае! – интервю на Адриан Лазаровски с Петър Кърджилов.
• 2021 г. – Пламъкът на дарбата – рецензия от Адриан Лазаровски.

Източници[редактиране]

• ^{(„Болгария фантастическая“, стр. 1)}