Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“
От БГ-Фантастика
м („Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, ????)“ преместена като „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“: Уточняване на годинат) |
м (Добавяне на година) |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| ден = | | ден = | ||
| месец = | | месец = | ||
| − | | година = | + | | година = 1993 |
| издателство = „[[Издателство Неохрон|Неохрон]]“, „[[Издателство Орфия|Орфия]]“ | | издателство = „[[Издателство Неохрон|Неохрон]]“, „[[Издателство Орфия|Орфия]]“ | ||
| формат = 115х165 мм | | формат = 115х165 мм | ||
Версия от 10:08, 16 март 2007
| Последна игра | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1993 г. |
| Издателство: | „Неохрон“, „Орфия“ |
| Формат: | 115х165 мм |
| Страници: | 176 с |
| Екип: | |
| Преводач: | Иван Минков, Красномир Крачунов |
| Редактор: | Иво Христов, Николай Странски |
| Поредица: | |
| Име: | „SF трилър“ (номер 10) |
| Предходна: | „Лица и маски“ |
| Следваща: | „Гибел идва с „Клон““ |
„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.
Съдържание
Фантастика
- „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с.3
- „Последната игра“ - Джо Холдеман - с.71
- „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с.119
- „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с.141
Други
- Реклама на сп. Други светове - с.169
- Суперигра Трилър Шанс - с.170
- „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176
