Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране и подреждане)
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 29: Ред 29:
 
| предпечат =  
 
| предпечат =  
 
| печат =  
 
| печат =  
| поредица = [[Поредица SF трилър|„SF трилър“]]
+
| поредица = [[Поредица SF трилър|SF трилър]]
 
| поредица-номер = 10
 
| поредица-номер = 10
 
| предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“''
 
| предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“''
| следваща = ''[[Гибел идва с „Клон“ (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Гибел идва с „Клон“]]''
+
| следваща = ''[[Гибел идва с „Клон“ (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Гибел идва с „Клон“]]''
 
| бележки =  
 
| бележки =  
 
}}
 
}}

Текуща версия към 02:02, 15 март 2017

Последна игра
сборник

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  1993 г.
Издателство: Неохрон“, „Орфия
Формат: 115х165 мм
Страници: 176 с

Екип:
Преводач: Иван Минков, Красномир Крачунов
Редактор: Иво Христов, Николай Странски

Поредица:
Име: SF трилър
(номер 10)
Предходна: Лица и маски
Следваща: Гибел идва с „Клон“


„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.

Съдържание[редактиране]

Фантастика[редактиране]

  • „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с. 3
  • „Последната игра“ - Джо Холдеман - с. 71
  • „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с. 119
  • „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с. 141

Други[редактиране]

  • Реклама на сп. Други светове - с. 169
  • Суперигра Трилър Шанс - с. 170
  • „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176