Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)

От БГ-Фантастика
Версия от 10:07, 16 март 2007 на Mandor (беседа | приноси) („Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, ????)“ преместена като „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“: Уточняване на годинат)
Направо към: навигация, търсене
Последна игра

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Издателство: Неохрон“, „Орфия
Формат: 115х165 мм
Страници: 176 с

Екип:
Преводач: Иван Минков, Красномир Крачунов
Редактор: Иво Христов, Николай Странски

Поредица:
Име: „SF трилър“
(номер 10)
Предходна: Лица и маски
Следваща: Гибел идва с „Клон“


„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.

Съдържание

Фантастика

  • „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с.3
  • „Последната игра“ - Джо Холдеман - с.71
  • „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с.119
  • „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с.141

Други

  • Реклама на сп. Други светове - с.169
  • Суперигра Трилър Шанс - с.170
  • „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176