Редактиране на „Пътеки през неуловимото“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име = Пътеки през неуловимото | + | | име = Пътеки през неуловимото |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена = | + | | други-имена = |
− | | език = | + | | език = |
− | | автор = [[Владимир Полянов]] | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
− | | издадена-година = | + | | издадена-година = |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = [[диаболизъм]] | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
− | | цикъл = | + | | цикъл = |
− | | предходно = | + | | предходно = |
− | | следващо = | + | | следващо = |
− | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
− | ''''' | + | ''„'''Пътеки през неуловимото'''“'' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. |
== Представяне == | == Представяне == | ||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Разказът е построен на сюжетната схема на класическия любовен триъгълник. Една жена и двама мъже – единият открит, обичащ, с ясни намерения, ведър, а другият – тайнствен, мрачен, странен до лудост, дори зловещ. | Разказът е построен на сюжетната схема на класическия любовен триъгълник. Една жена и двама мъже – единият открит, обичащ, с ясни намерения, ведър, а другият – тайнствен, мрачен, странен до лудост, дори зловещ. | ||
− | Двойничеството присъства и тук – „тъмният” герой се казва Нощ (истинското му име е Тихо), той самият сякаш е времето, в което светлината липсва и притежава власт да заразява с мрак. Героинята Роза е постепенно подчинена на желанието да е с него, от лъчезарна млада артистична натура с настъпването на тъмнината тя се превръща в свой обратен образ, раздвоена е и повече не може да е цялостна от мига, в който е съзряла другия, съперника на годеника ѝ Стамен. | + | Двойничеството присъства и тук – „тъмният” герой се казва Нощ (истинското му име е Тихо), той самият сякаш е времето, в което светлината липсва и притежава власт да заразява с мрак. Героинята Роза е постепенно подчинена на желанието да е с него, от лъчезарна млада артистична натура с настъпването на тъмнината тя се превръща в свой обратен образ, раздвоена е и повече не може да е цялостна от мига, в който е съзряла другия, съперника на годеника ѝ Стамен. |
Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ. | Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ. | ||
Ред 40: | Ред 40: | ||
Стамен не е бил ревнив, но на третата нощ от започването на промяната с Роза го обзема някакво неясно чувство за припряност и подозрителност, излиза и вижда годеницата си, проследява я как разпитва за дома на Нощ. Следва я дотам, тя минава през портата. Подозренията му се оказват верни, обръща се и си тръгва. | Стамен не е бил ревнив, но на третата нощ от започването на промяната с Роза го обзема някакво неясно чувство за припряност и подозрителност, излиза и вижда годеницата си, проследява я как разпитва за дома на Нощ. Следва я дотам, тя минава през портата. Подозренията му се оказват верни, обръща се и си тръгва. | ||
− | Нощ живее край реката в малка схлупена къща. Там се е разиграла трагедията със семейството му. Бащата е бил груб, неприятен човек, с разяден от някаква болест нос, дърводелец, който непрекъснато натяквал на жена си, че му е родила изроди и я пребива от бой. Майката и синовете обвиняват бащата. Нощ всъщност се казва Тихо и е по-малкият от наследниците. По-големият се казва Видол и страда от епилепсия. Тихо наистина има нещо общо с името си и това особено личи в походката му – той като че се прокрадва, леко полюлявайки се настрани, сякаш дебне, за което причина са извитите му навътре при коленете крака. Зъбите му са прогнили, лицето – невероятно бледо, но очите му „вковават и привличат със силата си”, блестят ярко и странно на фона на мъртвешката му кожа. При един от скандалите в къщата им бащата така пребива майката, че тя умира на другия ден. Преди още да го арестуват и разпитат, е намерен мъртъв, жестоко съсечен с брадва в двора на дома си. И двамата сина са арестувани, но в затвора остава Видол, а Тихо е пуснат заради липса на доказателства. След това съвсем се затваря. Хората заговарят, че всъщност той е убил баща си. В очите му се е появил някакъв нов, „загадъчен и плах огън”, който е променил изражението му напълно. Спира да излиза денем и се появява само нощем, а от известно време се препитава, като продава по ресторантите малки гипсови статуетки. Роза казва, че идва за тях (предлог за странното ù посещение вечерта), когато отвътре Тихо изръмжава „Кой е? ”. Той обаче затръшва открехнатата врата под носа ѝ , тя се връща засрамена и смутена, сварва бележка от Стамен, който иска годеницата му да прекрати с капризите и да обещае, че случаят с посещението ѝ при Нощ няма да се повтори, иначе всичко между тях ще е свършено. Тя накъсва бележката „сякаш скъса и последната нишка на сдържаност”. | + | Нощ живее край реката в малка схлупена къща. Там се е разиграла трагедията със семейството му. Бащата е бил груб, неприятен човек, с разяден от някаква болест нос, дърводелец, който непрекъснато натяквал на жена си, че му е родила изроди и я пребива от бой. Майката и синовете обвиняват бащата. Нощ всъщност се казва Тихо и е по-малкият от наследниците. По-големият се казва Видол и страда от епилепсия. Тихо наистина има нещо общо с името си и това особено личи в походката му – той като че се прокрадва, леко полюлявайки се настрани, сякаш дебне, за което причина са извитите му навътре при коленете крака. Зъбите му са прогнили, лицето – невероятно бледо, но очите му „вковават и привличат със силата си”, блестят ярко и странно на фона на мъртвешката му кожа. При един от скандалите в къщата им бащата така пребива майката, че тя умира на другия ден. Преди още да го арестуват и разпитат, е намерен мъртъв, жестоко съсечен с брадва в двора на дома си. И двамата сина са арестувани, но в затвора остава Видол, а Тихо е пуснат заради липса на доказателства. След това съвсем се затваря. Хората заговарят, че всъщност той е убил баща си. В очите му се е появил някакъв нов, „загадъчен и плах огън”, който е променил изражението му напълно. Спира да излиза денем и се появява само нощем, а от известно време се препитава, като продава по ресторантите малки гипсови статуетки. Роза казва, че идва за тях (предлог за странното ù посещение вечерта), когато отвътре Тихо изръмжава „Кой е?”. Той обаче затръшва открехнатата врата под носа ѝ, тя се връща засрамена и смутена, сварва бележка от Стамен, който иска годеницата му да прекрати с капризите и да обещае, че случаят с посещението ѝ при Нощ няма да се повтори, иначе всичко между тях ще е свършено. Тя накъсва бележката „сякаш скъса и последната нишка на сдържаност”. |
− | Прозорецът ѝ още свети, когато на следващата вечер той вече се е разколебал в намеренията си и отива да се обяснят с годеницата му. Фенерът на улицата не свети. На това точно място двойките се разделят след разходките си по хълма и може нарочно да е бил загасен, за тяхно удобство. Стамен извиква името ѝ , но чува странно ръмжене зад себе си и вижда в мрака да дебне Нощ, той мърмори нещо под носа си, ругае и се запътва към хълма. Подозренията на Стамен отново се разгарят и решава, че е бил прав. След това заживява в пълно безразличие към всичко. Роза е станала предмет на шушукания и клюкарски обсъждания с честите си посещения в къщичката край реката. Минали са три седмици, а тя така и не е отговорила на неговото писмо. И внезапно се самоотравя. В ковчега е отрупана с цветя, които безуспешно са скупчени около лицето, за да прикрият някакъв синьочервен белег от рана при устата. Всички смятат, че вина за самоубийството има Нощ. Стамен обаче се самообвинява, че тя е била дете, а той не ѝ е помогнал да я подкрепи в лутането и объркаността ѝ на прага на зрелостта. Иска да се саморазправи с „кривокракото чудовище”, но никой не знае къде е, сякаш в земята е потънал. | + | Прозорецът ѝ още свети, когато на следващата вечер той вече се е разколебал в намеренията си и отива да се обяснят с годеницата му. Фенерът на улицата не свети. На това точно място двойките се разделят след разходките си по хълма и може нарочно да е бил загасен, за тяхно удобство. Стамен извиква името ѝ, но чува странно ръмжене зад себе си и вижда в мрака да дебне Нощ, той мърмори нещо под носа си, ругае и се запътва към хълма. Подозренията на Стамен отново се разгарят и решава, че е бил прав. След това заживява в пълно безразличие към всичко. Роза е станала предмет на шушукания и клюкарски обсъждания с честите си посещения в къщичката край реката. Минали са три седмици, а тя така и не е отговорила на неговото писмо. И внезапно се самоотравя. В ковчега е отрупана с цветя, които безуспешно са скупчени около лицето, за да прикрият някакъв синьочервен белег от рана при устата. Всички смятат, че вина за самоубийството има Нощ. Стамен обаче се самообвинява, че тя е била дете, а той не ѝ е помогнал да я подкрепи в лутането и объркаността ѝ на прага на зрелостта. Иска да се саморазправи с „кривокракото чудовище”, но никой не знае къде е, сякаш в земята е потънал. |
− | Докато внезапно не се появява на гарнизонния бал с маски. | + | Докато внезапно не се появява на гарнизонния бал с маски. |
− | Отначало не разбират, че е той. Сред тълпата се откроява една страшно уродлива маска. Всички почват да сочат, докато някой не извиква: „Това е той! ”. Нощ се е завърнал. Разгръща дрехата си, на колана на кръста му висят „две бомби одринки”, развинтва капачките, дърпа телчето и се самовзривява, а в салона политат късове от разкъсаното му тяло. | + | Отначало не разбират, че е той. Сред тълпата се откроява една страшно уродлива маска. Всички почват да сочат, докато някой не извиква: „Това е той!”. Нощ се е завърнал. Разгръща дрехата си, на колана на кръста му висят „две бомби одринки”, развинтва капачките, дърпа телчето и се самовзривява, а в салона политат късове от разкъсаното му тяло. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
− | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
Ред 55: | Ред 55: | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
− | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
** ''Пътеки през неуловимото'' — стр. 136 — 150 | ** ''Пътеки през неуловимото'' — стр. 136 — 150 | ||
− | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] | + | |
− | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] |
+ | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] |