Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия |
Вашият текст |
Ред 17: |
Ред 17: |
| '''„Разбирането като зрелище“''' е разказ в жанра [[философска фантастика]] от писателя [[Янчо Чолаков]]. | | '''„Разбирането като зрелище“''' е разказ в жанра [[философска фантастика]] от писателя [[Янчо Чолаков]]. |
| | | |
− | == Сюжет ==
| + | Сюжет[редактиране] |
| + | |
| | | |
− | {{spoilers}}
| |
− | Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“
| |
− |
| |
− | {{endspoilers}}
| |
− |
| |
| | | |
| == Публикации == | | == Публикации == |