Редактиране на „Разбирането като зрелище“

Разказът е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“