Разлика между версии на „Разбирането като зрелище“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Разбирането като зрелище | име в оригинал = | друг...)
 
 
(Не са показани 10 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име                   = Разбирането като зрелище
+
| име = Разбирането като зрелище
| име в оригинал       =  
+
| име в оригинал =  
| други-имена           =  
+
| други-имена =  
| език                 =  
+
| език =  
| автор                 = Янчо Чолаков
+
| автор = Янчо Чолаков
| издадена-година       = 1995
+
| издадена-година = 1995
| издадена-държава     =  
+
| издадена-държава =  
| жанр                 = философска фантастика
+
| жанр = философска фантастика
| вид-изкуство         = литература
+
| вид-изкуство = литература
| вид                   = разказ
+
| вид = разказ
| цикъл                 =  
+
| цикъл =  
| предходно             =  
+
| предходно =  
| следващо             =  
+
| следващо =  
| бележки               =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 +
'''„Разбирането като зрелище“''' е разказ в жанра [[философска фантастика]] от писателя [[Янчо Чолаков]].
  
Лазказът '''Разбирането като зрелище''' е на писателя [[Янчо Чолаков]].
+
== Сюжет ==
  
 +
{{spoilers}}
 +
Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“
  
== Публикации: ==
+
{{endspoilers}}
 +
  
 +
== Публикации ==
  
* [[1995 г.]] - [[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)]]
+
* [[1995 г.]] - [[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)|Историята на Самотния редник]]“
 +
* [[2009 г.]] - „[[Упражнения по безсмъртно писане (Издателство Офир, 2009)|Упражнения по безсмъртно писане]]

Текуща версия към 20:30, 21 август 2019

Разбирането като зрелище
Автор(и): Янчо Чолаков
Първо издание: 1995 г.
Жанр(ове): философска фантастика
Изкуство: литература
Вид: разказ

„Разбирането като зрелище“ е разказ в жанра философска фантастика от писателя Янчо Чолаков.

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 


Публикации[редактиране]