Разлика между версии на „Сбъдващия мечти (Издателство Гаяна, 2016)“
м (оформяне) |
|||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| − | [[Предговор от Бранимир Събев | + | * [[Предговор от Бранимир Събев]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | * „[[Гостоприемник]]“ | ||
| + | * „[[Там, където тревата е черна]]“ | ||
| + | * „[[Сбъдващия мечти]]“ | ||
| + | * „[[Писмо (Адриан Лазаровски)|Писмо]]“ | ||
| + | * „[[КОЛизия]]“ | ||
| + | * „[[Светлина в края на тунела]]“ | ||
| + | * „[[Барбароса 2012]]“ | ||
| + | * „[[Племенникът]]“ | ||
| + | * „[[Разказът на портиера]]“ | ||
| + | * „[[Цената на кукловодите]]“ | ||
| + | * „[[Краят на света]]“ | ||
| + | * „[[Езерото]]“ | ||
| + | * „[[Кръвта на Кхтулу]]“ | ||
== На задната корица == | == На задната корица == | ||
Версия от 14:09, 29 октомври 2018
| Сбъдващия мечти | |
| сборник — хорър | |
| автор: | Адриан Лазаровски |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | ноември 2016 г. |
| Издателство: | Гаяна |
| Формат: | 13х20 |
| Страници: | 226 |
| ISBN: | 9786197354 |
| Поредица: | |
| Име: | Колекция Дракус (номер 16) |
Сборникът с хорър разкази „Сбъдващия мечти“ е на писателя Адриан Лазаровски, издаден от издателство Гаяна в Колекция Дракус под № 16.
Съдържание
- „Гостоприемник“
- „Там, където тревата е черна“
- „Сбъдващия мечти“
- „Писмо“
- „КОЛизия“
- „Светлина в края на тунела“
- „Барбароса 2012“
- „Племенникът“
- „Разказът на портиера“
- „Цената на кукловодите“
- „Краят на света“
- „Езерото“
- „Кръвта на Кхтулу“
На задната корица
Снимка на автора и текст:
Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди.
„Езерото“
