Социалните орбити на "Междузвездни войни". Отвъд Изток и Запад

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Социалните орбити на "Междузвездни войни". Отвъд Изток и Запад
Автор(и): Надеж Рагару
Година: 2012 г.

Статията е на френската политоложка Надеж Рагару.

Анотация

Идването на „Междузвездни войни” в България предизвиква повсеместен, често юношески захлас; първите три серии от двойната трилогия се настаняват във въображението, в световете на игрите и в колекционерските практики на хората, а дефицитът на фетишизираните предмети ги прави още по-ценни. Оттук би било възможно да си представим, че едно изследване на възприемането на творбата на Джордж Лукас в социалистическа България няма как да не ни доведе до простички, предварително познати заключения относно очарованието,което западните предмети на потреблението (от културен или материален характер) упражняват върху Изтока, и относно ролята, която тяхното проникване в източноевропейските общества (било то и несигурно) изиграва при делегитимирането и изчерпването на социализма.Действително, през последните години киното често се разглежда като една от фасетките на „културната Студена война”. Жанрът „научна фантастика” се поддава особено добре на подобен прочит, тъй като,в годините на космическата и ядрената американо-съветска надпревара,предлага, според привържениците на тази теза, алегория за грешките на настоящето и/или проекция за бъдещите успехи. (…)

Съединените щати превръщат киното в стожер на културната си дипломация, докато властите в Съветския съюз и в Източна Европа искат от него да предложи визия за рационално и оптимистично социалистическо бъдеще. Като култов филм, награден с Оскар, като глобален културен продукт, „Междузвездни войни” се вписва чудесно в един такъв анализ на езика на „културната дипломация по време на Студената война”, още повече, че Инициативата за стратегическата отбрана (SDI), лансирана от президента Рейгън презмарт 1983 г., първо бива oсмяна от демократите в парламента, а впоследствие – наречена именно „Звездни войни”. Филмовият разказ, изграден около противопоставянето на доброто и злото (свободата и Империята), сам по себе си може да съживи във въображението на зрителя двуполюсния модел.

Противно на очакванията обаче изследването на „социалните траектории” (social lives) на „Междузвездни войни” в България ни подканва да преразгледаме тези интерпретативни категории. То също така ни предоставя възможност да се опитаме да проследим своеобразното преживяване на късния социализъм в тази страна и начина, по който в България се завързват сложните отношения между националното и различните видове„Другаде” (във времето и пространството). За да извърша това изследване, първоначално ще разгледам самото внасяне на трилогията, в светлината на репертоарните политики, характерни за комунистическия режим. След това ще се върна към начините на усвояване на творбата на Джордж Лукас в България, което ще ме доведе до три хипотези.

Публикации

  • 2012 г. - сп. Критика и хуманизъм бр. 39

Външни връзки