Разлика между версии на „Стефан Гечев“
м (→Външни връзки: козметика) |
м (малко уикилинкове) |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден в Русе на [[29 януари]] [[1911 г.]] Учи в Русе, Пловдив и София. През [[1934 г.]] завършва с отличие славянска филология в СУ. После учи гръцки език и византийска литература в Гърция. От [[1942 г.]] до [[1946 г.]] е в Братислава. По-късно заминава за Варшава като Втори секретар в Българската легация. През [[1949 г.]] се завръща в България и постъпва на работа в Министерство на външните работи. Но бързо е уволнен, защото не е член на БКП. През периода 1950 | + | Роден в Русе на [[29 януари]] [[1911 г.]] Учи в Русе, Пловдив и София. През [[1934 г.]] завършва с отличие славянска филология в СУ. После учи гръцки език и византийска литература в Гърция. От [[1942 г.]] до [[1946 г.]] е в Братислава. По-късно заминава за Варшава като Втори секретар в Българската легация. През [[1949 г.]] се завръща в България и постъпва на работа в Министерство на външните работи. Но бързо е уволнен, защото не е член на БКП. През периода {{гг|1950|1956}} работи във [[Вестник Стършел|в. „Стършел“]], а после става драматург в новосъздадения Сатиричен театър. От [[1959 г.]] работи като редактор в [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], а по-късно е зам.-гл. редактор в сп. „Контакти“. През [[1966 г.]] излиза първата му стихосбирка. Автор на стихосбирки и сборници с разкази, на романи, есета, спомени и пиеси. Преводач на най-значимите гръцки поети, на френските сюрреалисти. Награждаван многократно с високи български, гръцки и френски отличия. Умира на [[4 януари]] [[1999 г.]] |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Версия от 23:36, 19 февруари 2007
Стефан Гечев е писател, автор и на фантастика.
Съдържание
Биография
Роден в Русе на 29 януари 1911 г. Учи в Русе, Пловдив и София. През 1934 г. завършва с отличие славянска филология в СУ. После учи гръцки език и византийска литература в Гърция. От 1942 г. до 1946 г. е в Братислава. По-късно заминава за Варшава като Втори секретар в Българската легация. През 1949 г. се завръща в България и постъпва на работа в Министерство на външните работи. Но бързо е уволнен, защото не е член на БКП. През периода 1950–1956 г. работи във в. „Стършел“, а после става драматург в новосъздадения Сатиричен театър. От 1959 г. работи като редактор в сп. „Пламък“, а по-късно е зам.-гл. редактор в сп. „Контакти“. През 1966 г. излиза първата му стихосбирка. Автор на стихосбирки и сборници с разкази, на романи, есета, спомени и пиеси. Преводач на най-значимите гръцки поети, на френските сюрреалисти. Награждаван многократно с високи български, гръцки и френски отличия. Умира на 4 януари 1999 г.
Произведения
Фантастика
Разкази
Нефантастика
Романи
- ???? г. - „Познай себе си“
Пиеси
- 1989 г. - „Процесът за изчезване тялото на Исус Назарянина“, преведена на английски.
- 1992 г. - „Убийци“
- 1994 г. - „Голготата на Варава“
Стихосбирки
Есета
- ???? г. - „Човекът е създаден очевидно с някаква велика цел“
Издания
На български език
Фантастика
Участие в съвместни издания
- 1986 г. - , „Фантастика-2“, издателство „Народна младеж“
- „Завръщане“ (разказ)
- „Приключение в неделя сутрин“ (разказ)
