Разлика между версии на „Сънувах човешко лице (Фондация Буквите, 2006)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Съдържание)
Ред 63: Ред 63:
 
'''„Сънувах човешко лице“'''
 
'''„Сънувах човешко лице“'''
 
Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...
 
Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...
 +
 +
== Външни връзки ==
 +
 +
* [http://www.bukvite.com/books/ebook.php?pid=112 Сънувах човешко лице] (електронен вариант на Антологията)
  
  

Версия от 10:37, 20 януари 2007

Сънувах човешко лице
Sanuvah choveshko lice (2006).jpg
Издание: 1

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2006 г.
Издателство: Фондация Буквите
Формат: 56x84/16
Страници: 160
ISBN: 954-9375-28-5
Баркод: 9789549375282

Екип:
Редактор: Камелия Иванова
Коректор: Камелия Иванова
Печат: Фондация Буквите


Сънувах човешко лице е антология на Kонкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“, организиран от фондация „Буквите“ и Фантазийската преводаческа школа. Освен наградените произведения, са включени и отличените като препоръчвани от журито, но неотговарящи на условията на конкурса „Триптих за лампата“ и „Сънувах човешко лице“.

Съдържание

  1. Предсмъртната или първата болка - Атанас П. Славов
  2. В началото бе метрото - Любомир Р. Николов
  3. Иронията на Интеграла - Стилиян Колев
  4. За оня мрачен миг, преди да съмне - Соня Димитрова
  5. Не се обръщай назад - Мартин Петков
  6. София и мага - Zlat Thorn
  7. Триптих за лампата - Йоан Владимир
  8. Сънувах човешко лице - Ивайло П. Иванов


„София и мага“ Разказ за последните дни на умиращ човешки град, потънал в хаоса на непонятна война. На безименна планета армиите на Демиурга давят в кръв и мрак земите на хората. Една жена попада в лабиринт от вярност, доблест, страх и страст в тъмните коридори на почернен от войната замък. История за необяснимите пътеки на желанието и силата на саможертвата.

„Не се обръщай назад“ Да обичаш една жена и да я загубиш. Да си готов на всичко, за да си я върнеш. Да минеш през ада, за да стигнеш до нея и накрая да разбереш, че понякога, колкото и да е трудно ... не трябва да се обръщаш назад. Защото истината от намерените отговори боли повече от илюзиите за загубено щастие. Орфей, Евридика и адът – легенда, която се е случила, но още не е разказана.

„В началото бе метрото“ Подхлъзвате се в банята, падате и се набождате на щръкналата четка за почистване на тоалетната. Грозна, нелепа смърт. Или не? Какво може да ви спаси в този момент и дали то няма да промени целия “объркан свят”? “Хората носят идеите като мравки… пренасят ги с цената на собствения си живот.” Авторът на този разказ също носи една идея и ви я подарява с любов.

„Tриптих за лампата“ е разказ от три самостойни части, сюжетно обединени около един загадъчен предмет - древна лампа с мистична сила. В този красив и тайнствен предмет са заключени човешките демони и грехове. На всеки от героите, които се докосват до лампата, тя въздейства различно, според тайните, които крие в душата си.

„Сънувах човешко лице“ Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...

Външни връзки