| Текуща версия |
Вашият текст |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | {{Инфокутия произведение | | {{Инфокутия произведение |
| − | | име = Теут се бунтува | + | | име = Теут се бунтува |
| − | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
| − | | автор = Георги Илиев | + | | автор = Георги Илиев |
| − | | издадена-година = 1933 | + | | издадена-година = 1933 г. |
| − | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = България |
| − | | жанр = [[научна фантастика]] | + | | жанр = научна-фантастика |
| − | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид = роман | + | | вид = роман |
| | | | |
| | }} | | }} |
| − | '''„Теут се бунтува“''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]] Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).
| |
| | | | |
| − | == Съдържание == | + | == Описание == |
| − | | + | '''"Теут се бунтува"''' е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г. |
| − | Романът има 4 глави:
| + | == История на написването == |
| − | | |
| − | # ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
| |
| − | # ''Врагът'' - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел [[Сабин]] го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в [[Опор]] и лъчерадите в [[Ослен]].
| |
| − | # ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
| |
| − | # ''Огнище'' - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.
| |
| | | | |
| | == Сюжет == | | == Сюжет == |
| − | | + | Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев "О'Корс", и тук героите трябва да спасят своята планета Земя. Тя не се върти около оста си, разделена е на гореща, умъртвяваща всичко половина и на вечна зима и тъмнина в другата си част. Денят и нощта не се сменят, а героите откриват техническо решение, пак чрез някакъв вид токове, да задвижат планетата. Отново присъства любовният триъгълник. |
| − | {{spoilers}}
| |
| − | Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''. | |
| − | | |
| − | Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
| |
| − | | |
| − | {{endspoilers}}
| |
| − | | |
| − | == Композиция ==
| |
| − | Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда.
| |
| − | | |
| − | == Любопитни моменти от романа ==
| |
| − | * Докато е в затвора Хотанца, Кантемир е подлаган на мъчения, чието описание е много интересно. Първо - хирургическата маса е вградена и роботизирана, управлява се със свитъци, които се поставят в четец. Роботът Росан изтезава Кантемир с халюциногени.
| |
| − | * Пак там героят вижда нещо като холограми - лъчеви изображения на любимата си Велмира. Тя му говори и му издава къде е скрит шифърът за отваряне на вратата - в ръката на робота.
| |
| − | * Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
| |
| − | * Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
| |
| − | * Героите в ''„Теут се бунтува“'' имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
| |
| − | * Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
| |
| − | * Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между ''„добрите“'' герои, които могат да общуват мислено.
| |
| − | * Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
| |
| − | * Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под ''„храна“'' авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
| |
| − | * Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на ''„домашен любимец“'' на главния герой Кантемир - люспестото животно [[Гора]], което го следва навсякъде и се държи като куче.
| |
| − | | |
| | == Герои, места и термини == | | == Герои, места и термини == |
| | + | Главни герои и съперници са Кантемир (положителен) и Возан (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликта с Кантемир праща последния в затвора Хотанца. Там пазач е роботът Росан. Интересно хрумване е това, че смъртта на Кантемир е математически предвидена. |
| | | | |
| − | === Герои === | + | == Източници == |
| − | ==== Главни ====
| |
| − | * [[Кантемир]]
| |
| − | * [[Возан]]
| |
| − | ==== Второстепенни ====
| |
| − | * [[Левина]]
| |
| − | * [[Велмира]]
| |
| − | * [[Росан]]
| |
| − | * [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]]
| |
| − | * [[Беливран]]
| |
| − | * [[Сабин]]
| |
| − | * [[Пину]]
| |
| − | * [[Батуил]]
| |
| − | * [[Емар и Ведрин]]
| |
| − | * [[Гора]]
| |
| − | | |
| − | === Места ===
| |
| − | * [[Теут]]
| |
| − | * [[Хотанца]]
| |
| − | * [[Бодене]]
| |
| − | * [[Мезград]]
| |
| − | * [[Костимел]]
| |
| − | * [[Пресло]]
| |
| − | * [[Морянски пещери]]
| |
| − | * [[Опор]]
| |
| − | * [[Ослен]]
| |
| − | * [[Урдина]]
| |
| − | * [[Сомля]]
| |
| − | * [[Църнел, Морна, Равна, Тумен]]
| |
| − | | |
| − | === Термини ===
| |
| | | | |
| − | * [[Силодей]] | + | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК "Хермес", 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945) |
| − | * [[Звездочетня]]
| |
| − | * [[Времемер]]
| |
| − | * [[Скоролет]]
| |
| − | * [[Равняк]]
| |
| − | * [[Гласник]]
| |
| − | * [[Числоред]]
| |
| − | * [[Въжейни лъчи]]
| |
| | | | |
| − | == Критически отзиви ==
| |
| − | * Павел Телчаров: ''„...''„Теут се бунтува“'' се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
| |
| − |
| |
| − | == Публикации ==
| |
| − |
| |
| − | * [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр.
| |
| − | * [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев
| |
| − |
| |
| − | == Източници ==
| |
| | | | |
| − | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) ''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
| + | [[Категория: Произведения от Георги Илиев]] |
| − | * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г.
| + | [[Категория: Романи - научна фантастика]] |
| | + | [[Категория: Романи по име - Т]] |
| | + | [[Категория: Романи - 1933 г.]] |
