Редактиране на „Теут се бунтува“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
− | | име = Теут се бунтува | + | | име = Теут се бунтува |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | автор = Георги Илиев | + | | автор = Георги Илиев |
− | | издадена-година = 1933 | + | | издадена-година = 1933 |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = [[научна фантастика]] | + | | жанр = [[научна фантастика]] |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = роман | + | | вид = роман |
}} | }} | ||
Ред 24: | Ред 24: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
− | Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''. | + | Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина.''''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“''''Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''. |
Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ. | Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ. | ||
Ред 31: | Ред 31: | ||
== Композиция == | == Композиция == | ||
− | Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда. | + | Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда. |
== Любопитни моменти от романа == | == Любопитни моменти от романа == | ||
Ред 89: | Ред 89: | ||
== Критически отзиви == | == Критически отзиви == | ||
− | * Павел Телчаров: ''„...'' | + | * Павел Телчаров: ''„...“''Теут се бунтува''„ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4) |
− | == | + | == Издания == |
* [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр. | * [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр. | ||
+ | |||
* [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев | * [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев | ||
== Източници == | == Източници == | ||
− | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) ''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945) | + | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945) |
* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г. | * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г. |