Разлика между версии на „Теут се бунтува“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(отваряне раздел ИЗДАНИЯ и библиография)
(История на написването)
Ред 15: Ред 15:
 
'''"Теут се бунтува"''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]]
 
'''"Теут се бунтува"''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]]
  
== История на написването ==
+
== Съдържание ==
 +
 
 +
Романът има 4 глави:
 +
 
 +
# ''Затворът''
 +
# ''Врагът''
 +
# ''Лъчите''
 +
# ''Огнище''
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==

Версия от 16:54, 22 януари 2007

Теут се бунтува
Автор(и): Георги Илиев
Първо издание: 1933 г.
Жанр(ове): научна фантастика
Изкуство: литература
Вид: роман


Описание

"Теут се бунтува" е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г.

Съдържание

Романът има 4 глави:

  1. Затворът
  2. Врагът
  3. Лъчите
  4. Огнище

Сюжет

Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев "О'Корс", и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез многобройни различни средства - специални токове, ракетни двигатели и др. Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник.

Главни герои и съперници са Кантемир (положителен, роден изключителен и различен от другите) и Возан (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликт с Кантемир праща последния в затвора Хотанца. Там пазач е силодеят (робот) Росан. Интересно хрумване е това, че смъртта на Кантемир е математически предвидена.

Герои, места и термини

Герои

Места

Термини

Критически отзиви

  • Павел Телчаров: "..."Теут се бунтува" се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест..." (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)

Издания

Източници

  • Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). Пловдив, ИК "Хермес", 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
  • Атлас на българската литература 1915 - 1944. Пловдив, ИК "Жанет 45", 2005 г.