Разлика между версии на „Теут се бунтува“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Премахната редакция 56954 на Ботчо (беседа))
 
(Не са показани 35 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име                   = Теут се бунтува
+
| име = Теут се бунтува
| име в оригинал       =  
+
| име в оригинал =  
| автор                 = Георги Илиев
+
| автор = Георги Илиев
| издадена-година       = 1933 г.
+
| издадена-година = 1933
| издадена-държава     = България
+
| издадена-държава =  
| жанр                 = научна-фантастика
+
| жанр = [[научна фантастика]]
| вид-изкуство         = литература
+
| вид-изкуство = литература
| вид                   = роман
+
| вид = роман
  
 
}}
 
}}
 +
'''„Теут се бунтува“''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]] Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).
  
== Описание ==
+
== Съдържание ==
'''"Теут се бунтува"''' е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г.
+
 
== История на написването ==
+
Романът има 4 глави:
 +
 
 +
# ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
 +
# ''Врагът'' - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел [[Сабин]] го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в [[Опор]] и лъчерадите в [[Ослен]].
 +
# ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
 +
# ''Огнище'' - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==
Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев "О'Корс", и тук героите трябва да спасят своята планета Земя. Тя не се върти около оста си, разделена е на гореща, умъртвяваща всичко половина и на вечна зима и тъмнина в другата си част. Денят и нощта не се сменят, а героите откриват техническо решение, пак чрез някакъв вид токове, да задвижат планетата. Отново присъства любовният триъгълник.
+
 
 +
{{spoilers}}
 +
Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
 +
 
 +
Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
 +
 
 +
{{endspoilers}}
 +
 
 +
== Композиция ==
 +
Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда.
 +
 
 +
== Любопитни моменти от романа ==
 +
* Докато е в затвора Хотанца, Кантемир е подлаган на мъчения, чието описание е много интересно. Първо - хирургическата маса е вградена и роботизирана, управлява се със свитъци, които се поставят в четец. Роботът Росан изтезава Кантемир с халюциногени.
 +
* Пак там героят вижда нещо като холограми - лъчеви изображения на любимата си Велмира. Тя му говори и му издава къде е скрит шифърът за отваряне на вратата - в ръката на робота.
 +
* Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
 +
* Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
 +
* Героите в ''„Теут се бунтува“'' имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
 +
* Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
 +
* Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между ''„добрите“'' герои, които могат да общуват мислено.
 +
* Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
 +
* Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под ''„храна“'' авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
 +
* Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на ''„домашен любимец“'' на главния герой Кантемир - люспестото животно [[Гора]], което го следва навсякъде и се държи като куче.
 +
 
 
== Герои, места и термини ==
 
== Герои, места и термини ==
Главни герои и съперници са Кантемир (положителен) и Возан (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликта с Кантемир праща последния в затвора Хотанца. Там пазач е роботът Росан. Интересно хрумване е това, че смъртта на Кантемир е математически предвидена.
 
  
== Източници ==
+
=== Герои ===
 +
==== Главни ====
 +
* [[Кантемир]]
 +
* [[Возан]]
 +
==== Второстепенни ====
 +
* [[Левина]]
 +
* [[Велмира]]
 +
* [[Росан]]
 +
* [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]]
 +
* [[Беливран]]
 +
* [[Сабин]]
 +
* [[Пину]]
 +
* [[Батуил]]
 +
* [[Емар и Ведрин]]
 +
* [[Гора]]
 +
 
 +
=== Места ===
 +
* [[Теут]]
 +
* [[Хотанца]]
 +
* [[Бодене]]
 +
* [[Мезград]]
 +
* [[Костимел]]
 +
* [[Пресло]]
 +
* [[Морянски пещери]]
 +
* [[Опор]]
 +
* [[Ослен]]
 +
* [[Урдина]]
 +
* [[Сомля]]
 +
* [[Църнел, Морна, Равна, Тумен]]
 +
 
 +
=== Термини ===
 +
 
 +
* [[Силодей]]
 +
* [[Звездочетня]]
 +
* [[Времемер]]
 +
* [[Скоролет]]
 +
* [[Равняк]]
 +
* [[Гласник]]
 +
* [[Числоред]]
 +
* [[Въжейни лъчи]]
 +
 
 +
== Критически отзиви ==
 +
* Павел Телчаров: ''„...''„Теут се бунтува“'' се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
 +
 
 +
== Публикации ==
  
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК "Хермес", 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
+
* [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр.
 +
* [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев
  
 +
== Източници ==
  
[[Категория: Произведения от Георги Илиев]]
+
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) ''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
[[Категория: Научно-фантастични романи по име|Романи по име - Т]]
+
* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г.
[[Категория: Романи по име - Т]]
 
[[Категория: Романи - 1933 г.]]
 

Текуща версия към 13:39, 7 септември 2012

Теут се бунтува
Автор(и): Георги Илиев
Първо издание: 1933 г.
Жанр(ове): научна фантастика
Изкуство: литература
Вид: роман

„Теут се бунтува“ е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г. Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).

Съдържание[редактиране]

Романът има 4 глави:

  1. Затворът - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в Костимел, бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
  2. Врагът - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел Сабин го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в Опор и лъчерадите в Ослен.
  3. Лъчите - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
  4. Огнище - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев О-Корс, и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. „Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“ Планетарна столица е Мезград, където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, „Пину“, „к7с“ и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник Велмира - Кантемир - Левина.

Главни герои и съперници са Кантемир (положителен, роден изключителен и различен от другите) и Возан (отрицателен). Возан е „вечният председател на планетарния съвет“, който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор Хотанца. Там пазач е силодеят (робот) Росан. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. Левина е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - Несла и Беливран. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил „жената, която...“. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 


Композиция[редактиране]

Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е „сън в съня“ - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец Бодене и се събужда.

Любопитни моменти от романа[редактиране]

  • Докато е в затвора Хотанца, Кантемир е подлаган на мъчения, чието описание е много интересно. Първо - хирургическата маса е вградена и роботизирана, управлява се със свитъци, които се поставят в четец. Роботът Росан изтезава Кантемир с халюциногени.
  • Пак там героят вижда нещо като холограми - лъчеви изображения на любимата си Велмира. Тя му говори и му издава къде е скрит шифърът за отваряне на вратата - в ръката на робота.
  • Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
  • Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
  • Героите в „Теут се бунтува“ имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
  • Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
  • Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между „добрите“ герои, които могат да общуват мислено.
  • Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
  • Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под „храна“ авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
  • Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на „домашен любимец“ на главния герой Кантемир - люспестото животно Гора, което го следва навсякъде и се държи като куче.

Герои, места и термини[редактиране]

Герои[редактиране]

Главни[редактиране]

Второстепенни[редактиране]

Места[редактиране]

Термини[редактиране]

Критически отзиви[редактиране]

  • Павел Телчаров: „...„Теут се бунтува“ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“ (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)

Публикации[редактиране]

Източници[редактиране]

  • Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945) . Пловдив, ИК „Хермес“, 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
  • Атлас на българската литература 1915 - 1944. Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2005 г.