Разлика между версии на „Тодор Ялъмов“
(→Други изложби) |
м (last 2 revision(s) were spam) |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
Роден на [[20 август]] [[1944 г.]] в Москва. Завършва СУ, Кл. Охридски“ специалност химия – производствен профил и дипломна работа по квантова химия през [[1972 г.]] Работи по специалността в различни лаборатории и Институти до [[1991 г.]] | Роден на [[20 август]] [[1944 г.]] в Москва. Завършва СУ, Кл. Охридски“ специалност химия – производствен профил и дипломна работа по квантова химия през [[1972 г.]] Работи по специалността в различни лаборатории и Институти до [[1991 г.]] | ||
| − | + | == Клубна дейност == | |
| + | |||
| + | По време на следването в СУ през 1970-1972 г. организира заедно с [[Тодор Доков]] и [[Ненко Сейменлийски]] дискусионен клуб [[Клуб Фантастика и футурология|„Фантастика и футурология“]], иницииран от срещата с [[Атанас П. Славов]]. Един от основателите на Клуба за фантастика и прогностика [[Клуб Иван Ефремов|„Иван Ефремов“]] през [[1974 г.]] Участва с разработки на повечето НФ конференции и конове, дългогодишен фотограф на клуба с богат фото и слайд архив (1970-2002 г.) и видеоархив (2002 – 2007 г.) от дейността на фен движението в България. До [[1990 г.]] е лектор в Дружество за разпространение на знания „Георги Кирков” (с теми „Извънземни цивилизации”, „Самоизграждане на творческата личност” и др. инициирани от дискусии в Клуба), а след [[1996 г.]] обикаля страната с НФ изложби, с картини на [[Николай Рьорих]] и цикъл лекции „Жива Етика”, научни и езотерични открития, „Български и руски космисти” и др. | ||
| + | |||
| + | Увлича се от фотография, участва в редица изследователски експедиции в планината Алтай, по Индия, Ю. Корея, Русия (основно района на Волжка България) и др., организирани от Клуб „Приятели на Рьорих“ и Института за древни цивилизации. | ||
| + | |||
| + | През [[1995 г.|1995]] – [[1999 г.]] е председател на Българско сдружение „Рьорих“, а от [[1999 г.]] до сега на Националния [[Клуб „Приятели на Рьорих“]]. | ||
| + | |||
| + | От [[2005 г.]] е зам-председател на Националния граждански инициативен комитет „Петър Димков” и активно участва в празненствата по случай 120-та годишнина на П. Димков. | ||
| + | |||
| + | От [[2000 г.]] се включва в работата на Института за древни цивилизации, където участва в повечето семинари, проекти и програми, има публикации за културата на древните българи, за приноса на сем. Рьорих в изучаване на старата българска история и др. От [[2007 г.]] е технически редактор на научното списание на Института за древни цивилизации „Авангарни изследвания на древните българи” | ||
== Награди и признания == | == Награди и признания == | ||
| Ред 103: | Ред 113: | ||
* [[2007 г.]] – „[[Изложба Ефремов и България|Ефремов и България]]“ – София - Музей „Земята и хората” (8 май - 30 юни); | * [[2007 г.]] – „[[Изложба Ефремов и България|Ефремов и България]]“ – София - Музей „Земята и хората” (8 май - 30 юни); | ||
| − | + | ==== Други изложби ==== | |
| + | |||
| + | * 1996 г. – „[[Алтай – бисерът на Азия]]“ | ||
| + | * 1998 г. – „Неизвестният [[Николай Рьорих]]“ | ||
| + | * 1999 г. - 2007 г. – „[[Николай Рьорих и България]]“ | ||
| + | * 2000 г. – „[[Самарското знаме]]“ | ||
| + | * 2001 г. – „[[Елена Блаватска и България]]“ | ||
| + | * 2002 г. – „[[Юрий Рьорих]]“ | ||
| + | * 2004 г. – „[[Светослав Рьорих]]“ и „Български и руски манастири, икостаси и икони“ | ||
| + | * 2005 г. - „[[60 години от Победата 1945-2005]]“, „[[Пактът Рьорих - Знамето на мира]]“ | ||
| + | * 2005 - 2008 г. - „[[Петър Димков - Лечителят и Родолюбецът]]“, „Знамето на мира“ | ||
| + | * 2007 г. - „[[Иван Ефремов - певец на космоса]]“ | ||
| + | * 2008 г. - „[[Самарското знаме - светиня на България]]“ | ||
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
Версия от 03:51, 10 декември 2011
| Тодор Ялъмов | |
| фен и критик | |
 | |
| Тодор Ялъмов в Клуба „Иван Ефремов“. 1995 г. | |
| Професия: химик и пътешественик | |
| Координати: | |
| Личен сайт: | http://www.roerich-bg.org/ |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 20 август 1944 г. |
| Роден в: | Москва, Русия |
Фен: | |
| Клуб(ове): | „Иван Ефремов“, „Приятели на Рьорих“, „Фантастика и футурология“ |
Тодор Ялъмов е фен и критик в областта на фантастиката.
Един от основателите на софийския клуб на любителите на фантастиката „Иван Ефремов“.
Съдържание
Биография
Роден на 20 август 1944 г. в Москва. Завършва СУ, Кл. Охридски“ специалност химия – производствен профил и дипломна работа по квантова химия през 1972 г. Работи по специалността в различни лаборатории и Институти до 1991 г.
Клубна дейност
По време на следването в СУ през 1970-1972 г. организира заедно с Тодор Доков и Ненко Сейменлийски дискусионен клуб „Фантастика и футурология“, иницииран от срещата с Атанас П. Славов. Един от основателите на Клуба за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ през 1974 г. Участва с разработки на повечето НФ конференции и конове, дългогодишен фотограф на клуба с богат фото и слайд архив (1970-2002 г.) и видеоархив (2002 – 2007 г.) от дейността на фен движението в България. До 1990 г. е лектор в Дружество за разпространение на знания „Георги Кирков” (с теми „Извънземни цивилизации”, „Самоизграждане на творческата личност” и др. инициирани от дискусии в Клуба), а след 1996 г. обикаля страната с НФ изложби, с картини на Николай Рьорих и цикъл лекции „Жива Етика”, научни и езотерични открития, „Български и руски космисти” и др.
Увлича се от фотография, участва в редица изследователски експедиции в планината Алтай, по Индия, Ю. Корея, Русия (основно района на Волжка България) и др., организирани от Клуб „Приятели на Рьорих“ и Института за древни цивилизации.
През 1995 – 1999 г. е председател на Българско сдружение „Рьорих“, а от 1999 г. до сега на Националния Клуб „Приятели на Рьорих“.
От 2005 г. е зам-председател на Националния граждански инициативен комитет „Петър Димков” и активно участва в празненствата по случай 120-та годишнина на П. Димков.
От 2000 г. се включва в работата на Института за древни цивилизации, където участва в повечето семинари, проекти и програми, има публикации за културата на древните българи, за приноса на сем. Рьорих в изучаване на старата българска история и др. От 2007 г. е технически редактор на научното списание на Института за древни цивилизации „Авангарни изследвания на древните българи”
Награди и признания
- 2001 г. - награда за изложбена и лекционна дейност „Золотая муза“
- 2003 г. - награда (с Атанас П. Славов) за най-фантастичен изложбен дует „Булгакон`2003“
- 2003 г. - награда за филателен експонат „Космическа фантастика“ на Националната филателна изложба „Пловдив-2003“
- 2004 г. - получава награда за уникален принос към българската фантастика „Булгакон`2004“
Произведения
Фантастология
- 2010 г. - „Строители на Ноосферата“ сборник статии (информация онлайн)
Фантастика
Статии на български език
- 1984 г. - „Иван А. Ефремов — мислител, мечтател, човек“ (под името Тодор Розов) - в. „ФЕП“
- 1999 г. - „Космическа сингулярност“ - сп. „Тера фантастика“, 2000 г., 1 бр.
- 2003 г. - „Първите 110 години на фантастиката в България (1849-1957)“ - сп. „Тера фантастика“, 2004 г., 1 бр.
- 2005 г. - „Фантастичните колекционери“ - антология „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“
- 2006 г. - „Мистичната фантастика започва от... Индия“ - сп. „Тера фантастика“, 2006 г., 1 бр.
- 2007 г. - „Библиография БГ фантастика 1920 - 1928 г.“ - сп. „Тера фантастика“, 2007 г., 12 бр.
- 2007 г. - „Иван Ефремов и Индия“ - сп. „Тера фантастика“, 2007 г., 12 бр.
- 2007 г. - „Моделът на света според космистите: Иван Ефремов, Петър Димков и Николай Рьорих“ - Алманах ФантАstika, 2008 г.
- 2009 г. „Фензинът „Тантра"“ - сб.С името на Иван Ефремов, с. 147-156;
- 2009 г. „Космическа сингулярност“ - сб.С името на Иван Ефремов, с. 188-196;
- 2009 г. „Индийски бележки“ - сб.С името на Иван Ефремов, с. 200-203;
- 2010 г. - Пророчествата на влъхвата - Фентернет-Булгакон 2010
Статии на руски език
- 2000 г. - „Космическая сингулярностъ“, http://iaefremov. 2084.ru/iefremov/about/singular. htm
- 2001 г. - „Клуб фантастики „И. Ефремов“ 1974 - 2001 г.“ - доклад, изнесен на ІІ-те Ефремовски четения, Пущино, 5-7.10.2001 г., http://iaefremov. 2084.ru/todor1. htm
- 2006 г. - „Мечты и реальность“, http://lomonosov.org/fourfriend-esses19593. html
Преводи
От руски език
- „Следите от човека, който още го няма“ - интервю на Иван Ефремов с кореспондента на сп. „Техника молодежи“ през 1967 г. http://theosoph.org/lib/Efremov_I_Interviu. htm
Изложби
НФ изложби: (съвместно с Атанас П. Славов)
- 2003 г. – „Жул Верн и България“ - София - Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”; Пловдив - Народната библиотека „Иван Вазов”, Смолян и др.
- 2004 – 2005 г. - „155 години българска НФ“ - София - Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”; Пловдив - Народна библиотека „Иван Вазов”; Смолян – Окръжна библиотека и др.
- 2002-2007 г. - „Красотата на Макро и микрокосмоса“ - Южна Корея - „Експокейв“; София - Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, СУ „Кл. Охридски”, Технически университет; Пловдив - Народна библиотека „Иван Вазов”; Шумен - Окръжна библиотека „Ст. Чилингиров и др.
- 2007 г. – „Ефремов и България“ – София - Музей „Земята и хората” (8 май - 30 юни);
Други изложби
- 1996 г. – „Алтай – бисерът на Азия“
- 1998 г. – „Неизвестният Николай Рьорих“
- 1999 г. - 2007 г. – „Николай Рьорих и България“
- 2000 г. – „Самарското знаме“
- 2001 г. – „Елена Блаватска и България“
- 2002 г. – „Юрий Рьорих“
- 2004 г. – „Светослав Рьорих“ и „Български и руски манастири, икостаси и икони“
- 2005 г. - „60 години от Победата 1945-2005“, „Пактът Рьорих - Знамето на мира“
- 2005 - 2008 г. - „Петър Димков - Лечителят и Родолюбецът“, „Знамето на мира“
- 2007 г. - „Иван Ефремов - певец на космоса“
- 2008 г. - „Самарското знаме - светиня на България“
Любопитни факти
- Известен е сред феновете под прякора „Федя“.
- Титулярен фотограф на фен-движението от самото му начало. Притежава архив от хиляди (ако не и десетки хиляди) снимки, свързани с него.
- Има многобройни колекционерски хобита, като филателия, екслибристика (основно НФ), календаристика (има над 10 000 джобни календарчета) и други филии, но все пак главното му увлечение е „колекционер на колекционери”, затова е подготвил „Енциклопедия на колекционерството”.
