Разлика между версии на „Утешителя във Времето (Издателство Екопрогрес 2008)“

Версия от 14:21, 19 декември 2008

© Стен Хедон Леон, 2008г.

Утешителя във Времето

българска, първо издание художествена литература научна фантастика, дилогия

Редактор: Снежана Т. Стойчева, писател

© Дизайн: * Leoniel Arts *®, 2008г.

© Художник-редактор, илюстратор: Кирил Цв. Кирилов, 2008г.

© Фотограф: Съни Силкуокър, 2007г.

Коректори: м-р Тодор Т. Стойчев , Петруна К. Чакърова

All rights reserved!

Спомоществовател на изданието е Община Пазарджик

Печат и подвързия: ИК "Екопрогрес” – гр.София ISBN 978-954-9447-45-3

ПРЕДГОВОР

Уважаеми читатели, Този път на всички ви предстои да получите убежище, предстои ни да се срещнем в моя свят. Там ще намерите умиротворение. Минаха години, бяха трудни времена, но ето ни отново тук – по-добри от преди. Човеците са като планети, движат се по своите орбити, приближават се, отдалечават се, затъмняват се или взаимно отразяват светлината си... Така и ние с някои познати си станахме близки, пътищата ни бяха различни, но сега се свързаха или нещо такова. Надявам се помните, че в първата ми книга “Крайно Време” обещах да се завърна при всички, които ме очакват. Вече пристигнах, ето ме: сияя пред вас, протягам ръка и ви каня да дойдете с мен, за да се понесем в морето на съзнанието като кайт-сърфисти по вълните – мозъчни гънки. Там в дълбините на приятелството, сред коралите на мисълта, заровено в пясъците на времето лежи едно богатство, една дума. Вълшебната думичка, която като ключ ще отвори портите на рая за вас... Тя не е обещание за вечен живот, нито е гърне пълно с жълтици – това е малко късче българското слово, частица родна пръст. Стремежите на Homo Sapiens да овладее реалността след като я изучи и подреди в пространствено-времевия континиум, да разшири кръгозора на познанието, което изпълва всичко (от малкия атом до безкрайната вселена), са естествени за човека при неговото изкачване по спиралната стълба на живота. Най-хубавото в този дълъг процес е, че всички ние участваме в него. В тази Дилогия заедно ще се движим през сакрални дебри от човешки взаимоотношения, ще се будим бодри от сюрреализма на сънищата, ще спираме поглед върху някои аспекти на безсмъртието, ще приключим с празните надежди, с илюзиите и опасните идеи, които ни дава злото, когато сме слаби. Предлагам да изоставим всички неща, които подриват нашето пълноценно съществуване още сега. Заедно да прочетем думата на Утешителя (появяващ се в сънищата на главния герой), да бъдем заедно тук... и там. А някъде по пътя, ако успея да спечеля Вашето сърце, ще бъде изпълнено моето най-съкровено желание: Да приема всеки човек такъв, какъвто е. И в болка, и в щастие, да го закрилям, както тялото съхранява душата... След малко ще ви заведа в моята свята родина – в страната на благоденствието. Винаги, когато имате нужда – ден и нощ през сезони и възрасти – ще крача до Вас от лявата ви страна, рамо до рамо. Сам не зная как, но зная, че ще Ви трогна с нещо мило, българско. Едва ли ще се привържете за постоянно към мен. Само за кратко може да заживеете в бъдещето, в красив свят без граници, в моя фантастичен град край Марица. Важните моменти в живота обикновено се повтарят, щастието може да се изживее отново, но по-пълнокръвно на по-интелигентно ниво. Помнете винаги, че заедно е по-леко, заедно се стига по-далече, нашето преимущество тук е, че в словото, чрез Дилогията може да се докоснат повече от две ръце. Произведението, което четете е петото ми по ред. Състои от две резонно свързани Книги написани във второ лице, единствено число. Нещо, което не е правено до сега, или поне аз не зная за такъв пример от световната литература. Бяла Книга е против самоубийството, като мярка за бягство от реалността. Препоръчвам я на хора, които са на крачка от смъртта... Тя ще им предложи една дума в замяна на отчаянието, желанието за самоунищожение – на всичко негативно в тяхното същество. Като в стара легенда белокрил ангел ще им посочи точната дума, ще им даде друга, по-любвеобилна душа, нов, по-слънчев живот и добра, по-щастлива съдба. Нататък ще научите как точно може да стане това, точно кога ще почувствате сами. Има голяма вероятност да не я разберете или да ви хареса. Или да намерите смисъл, дори да не откриете думата си. Каквото и да се случи − такава е вашата съдба. Според вярата ще ви се даде. Всяка дума в Бяла книга е семенце, от което ще израсте по една неувяхваща роза. Разбира се тя ще разцъфне, ако се грижите добре за нея. Все пак спомнете си за Малкия принц – който иска да види красотата на цвета си, ще трябва да изтърпи няколко гъсеници. Бяла Книга е такова едно изпитание... Тя е сложна, не е лесна за четене и всеки едва ли ще успее да я прозре от първия път и да стигне до финала й. За това е необходимо усилие, като при изкачване към връх. Всяко преживяно премеждие има целебен ефект върху душата. В Бяла Книга “Кръщение в разум” атмосферата отговаря на зимата – сезонът на водата – със студените й агрегатни състояния. Ако някога се случи да се разхождате по залез из заснежените брегове на река Марица, поспрете, погледайте спокойните й води – там ще получите кръщение в разума… Главният герой, за разлика от мнението на някои читатели, не е мой литературен двойник, въпреки че, честно да си кажа, ми е забавно и приятно, когато някой прави аналогия и даже ме идентифицира с този безсмъртен свъхчовек. Наистина в неговия образ има частици от мен – това е в реда на нещата, какво да се прави. Каквото и да пише, писателят изобразява черта от себе си. По-скоро се надявам, че цялото произведение представлява метафора на моя живот, разказана със самоирония и чувство за хумор. Една съвсем разпиляна автобиография на един необикновен мъж, който също като вас се е появил в реалността от глъбините на предстоящото или от бездната на древността (което понякога е едно и също). Епизодичните герои са изградени на база на оригинални прототипи и действителни личности с променени имена, а някои са своеобразни образи, събирателни фигури или митологични архитипи, т.е. познати действащи лица, играещи обичайните си роли по предназначение. В повечето случаи декорите създават усещане за луксозна атмосфера, те изпълняват поддържаща функция на сцената, която служи като среда за изява на човешки характери с определени добродетели, предсказуеми постъпки, нрав и пр. Футурологичните елементи в обстановката са само за атмосфера, технологичен фон, където се проектират философски аберации на хора с реални психологически профили, които си остават същите, независимо от епохата. Вниманието е насочено към проникване в тайните на вътрешния космос. В дешифриране на чудодейните обекти на вярата като проявления на изконно противостоящи или субституиращи се начала в човека и неговата психика. Две години след публикуването на четвъртата ми книга “Зоната на Предела” прочетох за кой ли път в герба на България: СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА. Наистина Силата е в приятелството! Нашата национална аксиома е позиция на хуманизма, на исторически потвърдена истина, която е отражение на принципа за съединение, противопоставен на деструктивното divide et impera (“разделяй и владей”). Коя е причината българите (тук и в чужбина) да не се обединяват помежду си? Всеки знае притчата на хан Кубрат за стрелите и коляното, но защо малцина осъзнават актуалността на тази вековна мъдрост в новото хилядолетие. Всички ние имаме право да носим с чест онази старобългарска добродетел, която повече от 1300г. определя нашето място под слънцето на Балканския п-в. Ние българите имаме историческия потенциал и нашето призванието в своята най-дълбока същина е да развием умения за сплотяване, за свързване и устояване на всевъзможни беди. Надявам се, че в сърцевината си българинът е гъвкав, дружелюбен човек, настроен положително към всички останали нации по света. Неговото приятелство се гради на взаимно доверие и човешко отношение. Вярвам, че най-хубавите черти от характера му тепърва предстои да бъдат развити. Чудесно е, когато хора от различни културно-обществени среди търсят и намират общ език помежду си. Вярвам, че те дори да срещат трудности, дори да са разделени от непреодолими препятствия и обстоятелства, винаги изход има. И това е прекрасно. В бележки под линия са споменати защитени в България видове животни (най-вече птици), като отражение на моята загриженост за опазване богатството на нашата застрашена от изчезване фауна. Нарисувах 12 графики за илюстрация. Носят емоционален заряд от друго, фантастично измерение... За по-голяма яснота в края на Дилогията е приложен кратък азбучен речник. Дилогията достигна до настоящата си форма и обем след дълги години писане (всичко започна през 1994г. в гр. Пловдив, х-л “Каменица”, ст. 605), редактирана е над 70 пъти и пр. Бяла и част от Зелена Книга ги изградих в ателието, което обитавах в град Пазарджик, докато следвах. Накрая ги завърших в сегашното ми жилище. Скицирал съм скелета и една глава от третата част – Червена Книга. Кога ще я изпълня с живот само времето ще покаже... Отначало имах механична машина “Марица”, по-късно продължих да работя на лаптоп “IBM”. Вярно е, че през това време произведението устоя на разни критики, преживя компетентни и лаически оценки, но в края на краищата община Пазарджик финансира нейното отпечатване през 2008г. по време на управлението на кмет Тодор Попов, който е доказал своето отношение към изкуството и дава на града ни съвременен, европейски облик, като действа със замах. И така това е сага за вечния човек, за безсмъртния живот. Потопете се в метафорите й и бъдете уверени – нещо от Утешителя ще остане във вас завинаги. Той ще ви донесе духовен мир във Времето, приятели мои. Ако не успеете веднага да извървите целия път, пак се връщайте при мене, когато и ако искате. Аз само ви предлагам да се хванем за ръце около огъня при реката. После заедно ще пием капки от елексира на безсмъртието... Винаги ще има какво още повече да се желае... поне от мен за вас. Историята, която ще ви разкажа е завръщане към вечната тема на споделената любов, сага за едно пътуване, за Утешителя и за реката. Предназначена е за всички народи по света, но помнете, че за българите, особено за тези, които са в чужбина, далече от родната България, в нея има една бяла роза от мен. Знаете много добре, че всичко е различно, когато на другия край на света има човек, който е с вас. Позволете, преди да продължим нататък, да се поклоня, да прошепна тихо: благодаря(!), и да ви пожелая просто: – Нека Любовта бъде с вас.

                                           S.L.