Редактиране на „Фантастика“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 3: | Ред 3: | ||
(от гр. „phantastike“ — изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното. | (от гр. „phantastike“ — изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното. | ||
− | Според ''„Большая советская энциклопедия“'', т. 29, „Фантастиката е разновидност на художествената литература. Фантастиката, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои… Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.“ | + | Според ''„Большая советская энциклопедия“'', т.29, „Фантастиката е разновидност на художествената литература. Фантастиката, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои… Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.“ |
Сергей Белокуров в своя ''„Речник на литературоведческите термини“'' ([[2005 г.]]) определя фантастиката като „вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове“. | Сергей Белокуров в своя ''„Речник на литературоведческите термини“'' ([[2005 г.]]) определя фантастиката като „вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове“. | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
Артър Кларк пише: „Фантастиката е художествената патерица на науката“. | Артър Кларк пише: „Фантастиката е художествената патерица на науката“. | ||
− | Рей Бредбъри е по-категоричен: „Фантастиката е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от «главния поток» на литературата, тя Е «главния поток»!“ | + | Рей Бредбъри е по-категоричен: „Фантастиката е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от «главния поток» на литературата, тя Е «главния поток»!“ |
Фредерик Пол уточнява: „Аз се занимавам с Фантастика, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.“ | Фредерик Пол уточнява: „Аз се занимавам с Фантастика, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.“ | ||
Ред 48: | Ред 48: | ||
Немските романтици се обръщат към изворите на фантастиката — събират и обработват вълшебните приказки и легенди: „Народни приказки от Петер Лебрехт“ (1797), обработени от Тик, „Детски и семейни приказки“ (1812–14) и „Немски предания“ (1816–18) на братя Грим. Макар да остават и до днес в областта на детската фантастика, те дават пример на цялата европейска литература. Особено ярък образец в тази насока са приказките на Х. К. Андерсен. | Немските романтици се обръщат към изворите на фантастиката — събират и обработват вълшебните приказки и легенди: „Народни приказки от Петер Лебрехт“ (1797), обработени от Тик, „Детски и семейни приказки“ (1812–14) и „Немски предания“ (1816–18) на братя Грим. Макар да остават и до днес в областта на детската фантастика, те дават пример на цялата европейска литература. Особено ярък образец в тази насока са приказките на Х. К. Андерсен. | ||
− | В творчеството на Е. Т. А. Хофман е комбинирана литературна приказка („Повелителят на бълхите“), готически роман („Елексирът на дявола“), феерична фантасмагория („Принцеса Бримбила“), романтична повест с фантастична подправка („Избор на невяста“). Чрез традиционния фантастичен мотив за продажба на душата на дявола Гьоте в своя „Фауст“ прави опит за засилване на влечението към фантастиката. В Русия романтичната фантастика е представена в творчеството на В. Жуковски, В. Одоевски, А. Погорелски, А. Велтман, А. С. Пушкин (с приказните фантазии в „Руслан и Людмила“ и фантастичните образи в „Дама Пика“), Н. Гогол („Нос“, „Портрет“, „Вий“ и „Вечери в селцето край Диканка“), Ф. Достоевски („Двойници“) и др. | + | В творчеството на Е. Т. А. Хофман е комбинирана литературна приказка („Повелителят на бълхите“), готически роман („Елексирът на дявола“), феерична фантасмагория („Принцеса Бримбила“), романтична повест с фантастична подправка („Избор на невяста“). Чрез традиционния фантастичен мотив за продажба на душата на дявола Гьоте в своя „Фауст“ прави опит за засилване на влечението към фантастиката. В Русия романтичната фантастика е представена в творчеството на В. Жуковски, В. Одоевски, А. Погорелски, А. Велтман, А. С. Пушкин (с приказните фантазии в „Руслан и Людмила“ и фантастичните образи в „Дама Пика“), Н. Гогол ( „Нос“, „Портрет“, „Вий“ и „Вечери в селцето край Диканка“), Ф. Достоевски („Двойници“) и др. |
Готическата традиция на фантастиката развива Едгар Алън По, описващ отвъдния свят като царство на призраците и кошмарите, властващи над човешките съдби. Но с „Историята на Артър Гордън Пим“ и „Спускане в Маелстрьом“ той предугажда появата на новия отрасъл на фантастиката — научната фантастика, която у Ж. Верн и Х. Уелс придобива съвременния си облик. | Готическата традиция на фантастиката развива Едгар Алън По, описващ отвъдния свят като царство на призраците и кошмарите, властващи над човешките съдби. Но с „Историята на Артър Гордън Пим“ и „Спускане в Маелстрьом“ той предугажда появата на новия отрасъл на фантастиката — научната фантастика, която у Ж. Верн и Х. Уелс придобива съвременния си облик. | ||
Ред 98: | Ред 98: | ||
# '''Космическа опера''' — космически екшън, по правило на фона на звезден феодализъм (цикъла ''„Звездни крале“'' — Е. Хамилтън, трилогията ''„Хора като богове“'' — С. Снегов) | # '''Космическа опера''' — космически екшън, по правило на фона на звезден феодализъм (цикъла ''„Звездни крале“'' — Е. Хамилтън, трилогията ''„Хора като богове“'' — С. Снегов) | ||
# '''Приказна''' — вълшебна фантастика, предимно за деца и юноши (''„Хобитът“'' — Дж. Толкин, ''„Хрониките на Нарния“'' — Кл. Люис) | # '''Приказна''' — вълшебна фантастика, предимно за деца и юноши (''„Хобитът“'' — Дж. Толкин, ''„Хрониките на Нарния“'' — Кл. Люис) | ||
− | # '''Мистична''' — фантастика, в която героят е въвлечен в битка със сили от отвъдното (''„Хрониките на Черния Отряд“'' — Гл. Кук, ''„Бюро 13“'' — Н. Полота) | + | # '''Мистична''' — фантастика, в която героят е въвлечен в битка със сили от отвъдното(''„Хрониките на Черния Отряд“'' — Гл. Кук, ''„Бюро 13“'' — Н. Полота) |
# '''Утопия''' — изобразяване на идеални социални системи (''„Градът на Слънцето“'' — Т. Кампанела, ''„Пладне, XX век“'' — А. и Б. Стругацки) | # '''Утопия''' — изобразяване на идеални социални системи (''„Градът на Слънцето“'' — Т. Кампанела, ''„Пладне, XX век“'' — А. и Б. Стругацки) | ||
# '''Антиутопия и дистопия''' — изобразяване на негативни социални системи (''„Пътешествията на Гъливер“'' — Дж. Суифт, ''„1984“'' — Дж. Оруел) | # '''Антиутопия и дистопия''' — изобразяване на негативни социални системи (''„Пътешествията на Гъливер“'' — Дж. Суифт, ''„1984“'' — Дж. Оруел) |