Разлика между версии на „Фантастика“

Версия от 15:02, 29 януари 2007

Опит за Дефиниция

(от гр. “phantastike”=изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното.

Според “Большая советская энциклопедия”, т.29, “Ф е разновидност на художествената литература. Ф, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои... Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.”
С.Белокуров в своя “Речник на литературоведческите термини” (2005) определя Ф като “вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове”.
М.Денисов и В.Милитарев, смятат тъкмо обратното: Ф не е жанр, а “типологическа разновидност изкуство, пронизваща цялата структура на култрата”.
Според А. и Б.Стругацки става дума за “... разновидност на литературата, която се отличава от всички други по присъствието на Ф елемент - на неслучилото се или невъзможното въобще.”
С.Павлов: “Това е литература на новите представи за бъдещето, основани на достиженията на цивилизацията.”

А.Азимов счита Ф за “раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества”. Той има една друга дефиниция, която не бе възприета от никого на сериозно поради изключителната си простота: “Ф е литература за измененията”.
Р.Хайнлайн я нарича “реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето”.
А.Кларк пише: “Ф е художествената патерица на науката”.
Р.Бредбъри е по-категоричен: “Ф е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от “главния поток” на литературата, тя Е “главния поток!”
Фр.Пол уточнява: “Аз се занимавам с Ф, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.”

Според Св.Славчев “Ф е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална - не може да съществува или още не съществува.”
Интересна в тази насока е книгата на Цв.Тодоров “Въведение във Ф литература”, издадена на френски (70), където авторът разглежда Ф като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.

Опит за Класификация

Д.Уайд предлага следната първична класификация на Ф: “свръхестествена литература, “научна фантастика, “фентъзи” и “литература на свръхвъображението”.
Според общоприетото мнение, роман, повест, разказ, очерк, трактат, поема и т. н. са жанрове, които се използват във Ф (ако става дума за литература; защото имаме още живопис, скулптура, кино, музика, театър, дори и цирк…) А за самата Ф може да се говори за ПОДВИДОВЕ. Като: познавателна, техническа, утопична, антиутопична, социална, философска, сатирична, хумористична, приключенска детективна, приказна, мистична, детска и …

Класификация на Ф литература:

• Според направлението:

1. НФ - действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (“Соларис”-Ст.Лем, “Бръмбар в мравуняка”-А. и Б.Стругацки)
2. Фентъзи - действието се развива в свят, основан на рационални идеалистически постулати (“Властелинът на Пръстените”-Дж.Толкин, “Шанара”-Т.Брукс)
3. Фантастика на ужаса - характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (“То”-Ст.Кинг, “Шепнещият в тъмнината”-Х.Лъвкрафт)
   
   

• Според художествената задача:

1. Психологическа - особено внимание се отделя на героите, техните търсения и етиката на взаимоотношенията (“Цветя за Алджернън”-Д.Кийс, “Скрут”-М. и С.Дяченко)
2. Приключенска - сюжетна Ф, в която философията и психологията играят второстепенна спомагателна роля за разлика от развлекателния елемент (“Изгубеният свят”-А.К.Дойл, “Окото на силата”-Валентинова)
3. Философска - литература за взаимоотношенията на човека с мирозданието и духовната материя (“Хиперион”-Д.Симънс, “Многоръкият бог на Далайна”-Св.Логинов)
4. Хумористична - весела Ф (“М.И.Т.”-Р.Асприн, “Пътеводител на галактическия стопаджия”-Д.Адамс)
5. Сатирична - Ф, осмиваща пороци и недостатъци (“Бил, Галактическият герой”-Х.Харисън, “Приказка за Тройката”-А. и Б.Стругацки)