Фантастика и познание (Издателство Боян Пенев, 2019)

От БГ-Фантастика
Версия от 14:40, 19 април 2020 на А.Славов(Sferoidi) (беседа | приноси) (Нова страница: „{{Инфокутия жанров анализ | име = Фантастика и познание | автор = Елена Борисова | година = 201...“)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Фантастика и познание
Автор(и): Елена Борисова
Година: 2019 г.
Обсъжда изкуство: литература
Жанр(ове): фантастология
За произведение: от 1960 г. до днес
Бележки:
С подзаглавие: Без/граничност на познанието в българската фантастична проза

Книгата Фантастика и познание (Без/граничност на познанието в българската фантастична проза) е на доктора на филологическите науки Елена Борисова.


Съдържание:

ВЪВЕДЕНИЕ

Цели и посоки/7

ПЪРВА ГЛАВА

фантастичната литература

като художествено и философско явление/13

1. Теоретични аспекти на фантастичната литература/13

1.1. Дефиниране на фантастичното: Цветан Тодоров, Розмари Джаксън, Катрин Хюм, Елка Константинова/14

1.2. Въображаемо и реално: функцията на автора и читателя в текста/25

1.3. Съдържателна и иносказателна фантастика/41

1.4. Генезис на фантастичното/48

1.5. Отчуждение и познание в научната фантастика/63

2. Метафизичните аспекти на познанието/70

2.1. Разбиранията на Имануел Кант за познанието/78


ВТОРА ГЛАВА

Фантастичното изображение и аспекти на метафизичното познание в българската проза след 1960 година/91

1. Методи на човешкото познание във фантастичната проза/98

1.1. Научният метод като средство за (о)познаване на битието/101

2. Човешко, твърде човешко? Пътища и граници на човешкия разум/107

2.1. Тежестта на скафандъра и познанието за Големия разум/110

2.2. Не/преодолимите граници на разума/132

2.3. Двойникът като средство за познание/159

2.4. Прекрасен ли е прекрасният нов свят?/176

2.5. Трагедията на човешката алиенация/199


ТРЕТА ГЛАВА

Трансформация на религиозни и окултни мотиви във фантастичната литература след 2000 година/241

1. Богомилската символика като метафизично пътуване към себе си в романите на Емил Андреев „Стъклената река" и „Лудият Лука“/244

2. Безсмъртната Смърт и границите на човешкия живот в романите на Галин Никифоров „Къщата на Клоуните", „фотографът: Оbscurа герегtа" и „Лисицата"/272

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ/305

РЕЗЮМЕ (ЕNGLISH, РУСКИЙ, ROMANA)/309

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА/315

БИБЛИОГРАФИЯ/320