Разлика между версии на „Фантастичното“
м („ФАНТАСТИЧНОТО“ преместена като „Фантастичното“) |
(статията е основополагаща и не влиза в готови категории; евентуално може да се категоризира под "Фантастология") |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Фантастичното''' - откритие, събитие, нашествие, природен процес, артефакт, | + | '''Фантастичното''' - откритие, събитие, нашествие, природен процес, артефакт, които за познатата ни действителност може да изглеждат невероятни, невъзможни, научно-хипотетични, нелепи, гротескни, преувеличени, умалени, доведени до крайност - но са крайъгълният камък на всяко произведение в което и да било изкуство, наречено [[фантастика]]. |
| − | Много важен е въпросът за целевата ориентация на фантастичното, т.е защо авторът | + | Много важен е въпросът за целевата ориентация на фантастичното, т.е защо авторът го въвежда в описвания от него свят, който в крайна сметка винаги има за изходен материал реалността. Един път това е за да разкрие привлекателни нови възможности, друг път да предупреди за ужасни последствия, трети път да създаде напълно неочаквана развръзка. Фантастичното е „травестит“ - то може да изглежда като машина, но авторът чрез него да извежда социални, психични, психиатрични, етически и други проблеми. Или обратно - психическо състояние да предизвика нови технологични възможности. Тези непрекъснати преходи между значението и смисъла често са едни от главните източници за богатството на фантастиката. |
Текуща версия към 12:33, 27 януари 2008
Фантастичното - откритие, събитие, нашествие, природен процес, артефакт, които за познатата ни действителност може да изглеждат невероятни, невъзможни, научно-хипотетични, нелепи, гротескни, преувеличени, умалени, доведени до крайност - но са крайъгълният камък на всяко произведение в което и да било изкуство, наречено фантастика.
Много важен е въпросът за целевата ориентация на фантастичното, т.е защо авторът го въвежда в описвания от него свят, който в крайна сметка винаги има за изходен материал реалността. Един път това е за да разкрие привлекателни нови възможности, друг път да предупреди за ужасни последствия, трети път да създаде напълно неочаквана развръзка. Фантастичното е „травестит“ - то може да изглежда като машина, но авторът чрез него да извежда социални, психични, психиатрични, етически и други проблеми. Или обратно - психическо състояние да предизвика нови технологични възможности. Тези непрекъснати преходи между значението и смисъла често са едни от главните източници за богатството на фантастиката.
