Редактиране на „Фентъзи“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Фентъзи''' (англ. fantasy — фантазия) е подвид на | + | '''Фентъзи''' (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чиято основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична. |
=== Дефиниции === | === Дефиниции === | ||
− | + | ''„Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, «приказен» маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации.“'' (Уикипедия, http://en.wikipedia.org/wiki/Fantasy) | |
− | Терминът се използва за първи път от П. Иневър в сп. | + | Българоезичната Уикипедия (http://bg.wikipedia.org/) посочва: ''„Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите «вълшебни приказки».“'' |
+ | |||
+ | Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп. „Wonder Stories“ (1934). | ||
=== Извори === | === Извори === | ||
Ред 11: | Ред 13: | ||
Изворите на фентъзито могат да се открият в: | Изворите на фентъзито могат да се открият в: | ||
# митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките; | # митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките; | ||
− | # древния епос, начело с | + | # древния епос, начело с „Одисея“ и „Гилгамеш“; |
− | # рицарския | + | # рицарския и готически роман от ХІV-ХVІ в. („Тристан и Изолда“, „Дон Кихот“ и „Айвънхоу“); |
− | # | + | # приключенски романи (Ал.Дюма, М.Рид и безспорно Ж.Верн); |
− | # | + | # класика с фантастични мотиви (Е.А.По, Н.Гогол и др.) |
− | Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. | + | Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т.Малори („Смъртта на Артур“). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж.Макдоналд с „Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени“ (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Л.Карол с „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871), претендиращи за първите фентъзи-романи. |
− | Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е | + | Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Х.Хагард с романите „Рудниците на цар Соломон“ (1885) и „Тя“ (1886). Той се счита и за първооткривател на „изгубените светове“. Към него с известни уговорки може да се причисли и У.Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905). |
− | За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на | + | За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на „Приказки на спящия“ (10), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Е.Бъроуз за Тарзан (1912–47) и на Р.Хауърд за Конан (1932–36). |
− | Истинското признание обаче идва значително по-късно, в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж | + | Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж.Толкин и „странните приказки“ на У.Ле Гуин (цикъла „Землемория“). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници — пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или „Властелинът…“, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга, но една сага не определя жанра. |
− | Фентъзи пишат | + | Фентъзи пишат Т.Пратчет, П.Ентъни, Г.Диксън, Д.Дънкан, К.Курц, М.Вайс, Б.Хембли, К.Кер, А.Нортън, Ст.Пери, Р.Зелазни, Л.С. де Камп, Л.Картър, К.Буличов, както и редица „твърди“ фантасти като П.Андерсън, Р.Шекли, Р.Хайнлайн, М.Муркок, Ф.Х.Фармър, Р.Салваторе и мн. др. |
=== Класификация === | === Класификация === | ||
− | При фентъзито е още по-трудно (от | + | При фентъзито е още по-трудно (от НФ) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат: |
# класическо | # класическо | ||
# съвременно (градско, модерно) | # съвременно (градско, модерно) | ||
Ред 39: | Ред 41: | ||
Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на: | Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на: | ||
− | # епично | + | # епично |
− | # героично | + | # героично |
− | # съвременно | + | # съвременно |
− | # хумористично | + | # хумористично |
− | # романтично | + | # романтично |
− | # еротично | + | # еротично |
− | # истории за супергерои ( | + | # истории за супергерои (Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси) |
− | + | # филмово (вероятно във вид на сценарии и новелизации) | |
− | # тъмно ( | + | # тъмно (граничещо с хорър) |
− | # историческо | + | # историческо |
− | # Артурианско | + | # Артурианско |
− | + | # христианско („Хрониките на Нарния“) | |
− | # | + | # пътешествия до задгробния свят (Дж.Бангс) |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | Руският изследовател Е. Лотош разграничава едва 3 подвида: | + | Руският изследовател Е.Лотош разграничава едва 3 подвида: |
− | # Вълшебно (класическо), вкл. приказката и | + | # Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епоса |
# Мистично и религиозно | # Мистично и религиозно | ||
# Наукообразно | # Наукообразно | ||
Ред 77: | Ред 75: | ||
=== Жанрови признаци === | === Жанрови признаци === | ||
− | # Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност ( | + | # Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност („Света на Диска“-Т.Пратчет). |
# Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент. | # Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент. | ||
# Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка). | # Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка). | ||
− | # Средновековен антураж или варианти: Древна Елада ( | + | # Средновековен антураж или варианти: Древна Елада („Героят трябва да е сам“ — Г.Олди), съвременността („Нощен патрул“-С.Лукяненко) или бъдещето („Магьосници в рими“ — Кр.Сташев). |
# Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто. | # Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто. | ||
# Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент. | # Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент. | ||
Ред 89: | Ред 87: | ||
=== Жанрови канони === | === Жанрови канони === | ||
− | # Физическите закони не са задължителни (изключение — | + | # Физическите закони не са задължителни (изключение — света на Амбър) |
− | # Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното „оръжие“ на фентъзито ( | + | # Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното „оръжие“ на фентъзито („Властелинът на Пръстените“ — Дж.Толкин) |
− | # „Дейността“ на | + | # „Дейността“ на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон е „Понеделник започва в събота“ — А. и Б.Стругацки) |
− | # Магията — основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра — всичко, което съдържа магия | + | # Магията — основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра — всичко, което съдържа магия е Фз, и обратно. |
− | === Жанрови | + | === Жанрови атрибути === |
− | # Меч и/или тояга | + | # Меч и/или тояга |
− | # | + | # Средновековна магия (макар според мнозина това да е „връх в деградацията на жанра“) |
− | # Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и | + | # Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и говорящ!, понякога може да лети) |
− | # Пътешествие (може би най- | + | # Пътешествие (може би най-универсалния атрибут) |
− | # Карта | + | # Карта |
− | + | # „Малък народ“ | |
=== Класики в жанра… === | === Класики в жанра… === | ||
; Класическо фентъзи | ; Класическо фентъзи | ||
− | : | + | : „Властелинът на пръстените“ и „Хроники на Средната земя“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Землемория“ — Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Мечът на Шанара“ — Тери Брукс, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни, „Прокълнатият меч“ — Пол Андерсън |
− | ; Героично | + | ; Героично фентъзи / Меч и магия |
− | : | + | : „Конан“ — Робърт Хауърд, Сагата за Елрик — Майкъл Муркок, „Белгариад“ / „Малореон“ — Дейвид Едингс, „Колелото на времето“ — Робърт Джордан |
− | ; „Дотам и обратно“ | + | ; „Дотам и обратно“ (Истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят.) |
− | : | + | : „Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Пътешествията на Гъливер“ — Джонатан Суифт, „Операция Хаос“ — Пол Андерсън, „Митичната“ серия — Робърт Асприн, „Драконът и Джорджът“ — Гордън Диксън, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни |
; Хумористично фентъзи | ; Хумористично фентъзи | ||
− | : творби на Л. | + | : творби на Л. Спраг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др. |
; Съвременно (градско) фентъзи | ; Съвременно (градско) фентъзи | ||
− | : | + | : „Легендите за Алвин Създателя“ на Орсън Скот Кард, „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и др. |
; Хорър | ; Хорър | ||
− | : | + | : „Франкенщайн“ — Мери Шели, „Дракула“ — Брам Стокър, „Доктор Джекил и Мистър Хайд“ — Робърт Луис Стивънсън и т.н. |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− |