Редактиране на „Фентъзи“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Фентъзи''' (англ. fantasy — фантазия) е подвид на | + | '''Фентъзи''' (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чийто основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична. |
=== Дефиниции === | === Дефиниции === | ||
− | + | “''Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, “приказен” маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации''”. (“'''WikipediA'''”/http://en.wikipedia.org/wiki/Fantasy) | |
− | Терминът се използва за първи път от П. Иневър в сп. Wonder Stories (1934). | + | Бълг. '''Уикипедия''' (http://bg.wikipedia.org/wiki) посочва: “''Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите "вълшебни приказки".'' |
+ | |||
+ | Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп.”''Wonder Stories''” (1934). | ||
=== Извори === | === Извори === | ||
− | |||
Изворите на фентъзито могат да се открият в: | Изворите на фентъзито могат да се открият в: | ||
− | + | 1) митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките; | |
− | + | 2) древния епос, начело с “Одисея” и "Гилгамеш"; | |
− | + | 3) рицарския и готически роман от ХІV-ХVІ в. (“Тристан и Изолда”, “Дон Кихот” и “Айвънхоу”); | |
− | + | 4) приключенски романи (Ал.Дюма, М.Рид и безспорно Ж.Верн); | |
− | + | 5) класика с фантастични мотиви (Е.А.По, Н.Гогол и др.) | |
− | + | Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т.Малори (“Смъртта на Артур”). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж.Макдоналд с “Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени” (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Л.Карол с “Алиса в Страната на чудесата” (1865) и “Алиса в Огледалния свят” (1871), претендиращи за първите фентъзи-романи.<br> <br> | |
− | Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. | + | Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Х.Хагард с романите “Рудниците на цар Соломон” (1885) и “Тя” (1886). Той се счита и за първооткривател на “изгубените светове”. Към него с известни уговорки може да се причисли и У.Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905).<br> <br> |
− | + | За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на “Приказки на спящия” (10), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Е.Бъроуз за Тарзан (1912-47) и на Р.Хауърд за Конан (1932-36).<br> <br> | |
− | Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е | + | Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж.Толкин и “странните приказки” на У.Ле Гуин (цикъла “Землемория”). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници - пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или “Властелинът…”, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга, но една сага не определя жанра.<br> <br> |
− | + | Фентъзи пишат Т.Пратчет, П.Ентъни, Г.Диксън, Д.Дънкан, К.Курц, М.Вайс, Б.Хембли, К.Кер, А.Нортън, Ст.Пери, Р.Зелазни, Л.С. де Камп, Л.Картър, К.Буличов, както и редица “твърди” фантасти като П.Андерсън, Р.Шекли, Р.Хайнлайн, М.Муркок, Ф.Х.Фармър, Р.Салваторе и мн. др. | |
− | За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на | ||
− | |||
− | Истинското признание обаче идва значително по-късно, в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж | ||
− | |||
− | Фентъзи пишат | ||
=== Класификация === | === Класификация === | ||
− | + | * '''При фентъзито''' е още по-трудно (от НФ) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат: | |
− | При фентъзито е още по-трудно (от | ||
# класическо | # класическо | ||
# съвременно (градско, модерно) | # съвременно (градско, модерно) | ||
− | # героично ( | + | # героично (“меч и магия”) |
# епично | # епично | ||
# митологично | # митологично | ||
Ред 37: | Ред 32: | ||
# хумористично | # хумористично | ||
# научно | # научно | ||
− | + | * '''Друга класификация''', разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на: | |
− | Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на: | + | # епично |
− | # епично | + | # героично |
− | # героично | + | # съвременно |
− | # съвременно | + | # хумористично |
− | # хумористично | + | # романтично |
− | # романтично | + | # еротично |
− | # еротично | + | # истории за супергерои (Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси) |
− | # истории за супергерои ( | + | # филмово (вероятно във вид на сценарии и новелизации) |
− | + | # тъмно (граничещо с хорър) | |
− | # тъмно ( | + | # историческо |
− | # историческо | + | # Артурианско |
− | # Артурианско | + | # христианско (“Хрониките на Нарния”) |
− | # | + | # пътешествия до задгробния свят (Дж.Бангс) |
− | + | * Руският изследовател '''Е.Лотош''' разграничава едва 3 подвида: | |
− | + | # Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епоса | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | Руският изследовател Е. Лотош разграничава едва 3 подвида: | ||
− | # Вълшебно (класическо), вкл. приказката и | ||
# Мистично и религиозно | # Мистично и религиозно | ||
# Наукообразно | # Наукообразно | ||
− | + | * Според друга '''руска класификация''' фентъзито бива: | |
− | Според друга | ||
# Епическо | # Епическо | ||
# Героично | # Героично | ||
Ред 73: | Ред 61: | ||
# Технофентъзи (магия и технология) | # Технофентъзи (магия и технология) | ||
# Славянско (има се предвид руско) | # Славянско (има се предвид руско) | ||
− | # | + | # “Странно” (което не се поддава на класификации) |
=== Жанрови признаци === | === Жанрови признаци === | ||
− | + | 1) Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност ("Света на Диска"-Т.Пратчет). <br> | |
− | + | 2) Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент.<br> | |
− | + | 3) Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка).<br> | |
− | + | 4) Средновековен антураж или варианти: Древна Елада (“Героят трябва да е сам”-Г.Олди), съвременността (“Нощен патрул”-С.Лукяненко) или бъдещето (“Магьосници в рими”-Кр.Сташев).<br> | |
− | + | 5) Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто.<br> | |
− | + | 6) Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент.<br> | |
− | + | 7) Постъпките и преживяванията на героите са на първо място, а вълшебството играе помощна, макар и не второстепенна роля.<br> | |
− | + | 8) Наличие на отвъден свят или поне на негово проявление.<br> | |
− | + | 9) Пълна свобода на автора, доколкото във вълшебният свят всичко е възможно.<br> | |
− | |||
=== Жанрови канони === | === Жанрови канони === | ||
+ | 1) Физическите закони не са задължителни (изключение - света на Амбър)<br> | ||
+ | 2) Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното “оръжие” на фентъзито (“Властелинът на Пръстените”-Дж.Толкин)<br> | ||
+ | 3) “Дейността” на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон е “Понеделник започва в събота”-А. и Б.Стругацки)<br> | ||
+ | 4) Магията - основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра - всичко, което съдържа магия е Фз, и обратно. | ||
+ | === Жанрови атрибути === | ||
+ | 1.Меч и/или тояга<br> | ||
+ | 2.Средновековна магия (макар според мнозина това да е “връх в деградацията на жанра”)<br> | ||
+ | 3.Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и говорящ!, понякога може да лети)<br> | ||
+ | 4.Пътешествие (може би най-универсалния атрибут)<br> | ||
+ | 5.Карта<br> | ||
+ | 6.“Малък народ”<br> | ||
− | + | === Класики в жанра... === | |
− | + | ''/според статията на Росица Дечева от клуб “Землемория”/'' | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | === Класики в | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | '''Класическо фентъзи''': ‘Властелинът на пръстените’ и ‘Хроники на Средната земя’ на Дж. Р. Р. Толкин, ‘Землемория’ – Урсула Ле Гуин, ‘Магьосникът от Оз’ – Л. Франк Баум, ‘Мечът на Шанара’ – Тери Брукс, “Хрониките на Амбър” – Роджър Зелазни, ‘Прокълнатият меч’ – Пол Андерсън<br> | |
+ | '''Героично фентъзи / Меч и магия''': ‘Конан’ – Робърт Хауърд, Сагата за Елрик – Майкъл Муркок, ‘Белгариад’ / ‘Малореон’ – Дейвид Едингс, ‘Колелото на времето’ – Робърт Джордан<br> | ||
+ | “'''Дотам и обратно'''” (Истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят.): ‘Магьосникът от Оз’ – Л. Франк Баум, ‘Пътешествията на Гъливер’ – Джонатан Суифт, ‘Операция Хаос’ – Пол Андерсън, ‘Митичната’ серия – Робърт Асприн, ‘Драконът и Джорджът’ – Гордън Диксън, ‘Хрониките на Амбър’ – Роджър Зелазни<br> | ||
+ | '''Хумористично фентъзи''': творби на Л. Спраг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др.<br> | ||
+ | '''Съвременно (градско) фентъзи''': ‘Легендите за Алвин Създателя’ на Орсън Скот Кард, ‘Никога, никъде, никой’ на Нийл Геймън и др.<br> | ||
+ | '''Хорър''': ‘Франкенщайн’ – Мери Шели, ‘Дракула’ – Брам Стокър, ‘Доктор Джекил и Мистър Хайд’ – Робърт Луис Стивънсън и т. н. |