Фентъзи

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чиято основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична.

Дефиниции

„Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, «приказен» маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации.“ (Уикипедия)

Българоезичната Уикипедия посочва: „Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите «вълшебни приказки».“

Терминът се използва за първи път от П. Иневър в сп. „Wonder Stories“ (1934).

Извори

Изворите на фентъзито могат да се открият в:

1. митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките;
2. древния епос, начело с „Одисея“ и „Гилгамеш“;
3. рицарския и готически роман от ХІV-ХVІ в. („Тристан и Изолда“, „Дон Кихот“ и „Айвънхоу“);
4. приключенски романи (Ал. Дюма, Майн Рид и безспорно Ж.Верн);
5. класика с фантастични мотиви (Едгар Алан По, Николай Гогол и др.)

Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т. Малори („Смъртта на Артур“). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж. Макдоналд с „Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени“ (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Луис Карол с „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871), претендиращи да са първите фентъзи-романи.

Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Хенри Райдър Хагард с романите „Рудниците на цар Соломон“ (1885) и „Тя“ (1886). Той се счита и за първооткривател на „изгубените светове“. Към него с известни уговорки може да се причисли и У. Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905).

За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на „Приказки на спящия“ (1910), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Едгар Бъроуз за Тарзан (1912–47) и на Робърт Хауърд за Конан (1932–36).

Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж. Р. Р. Толкин и „странните приказки“ на Урсула Ле Гуин (цикъла „Землемория“). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници — пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или „Властелинът на пръстените“, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга, но една сага не определя жанра.

Фентъзи пишат Тери Пратчет, Пиърс Ентъни, Гордън Диксън, Д. Дънкан, К. Курц, М. Вайс, Б. Хембли, Катрин Кер, Андре Нортън, Ст. Пери, Роджър Зелазни, Лий Спраг де Камп, Л. Картър, Кир Буличов, както и редица „твърди“ фантасти като Пол Андерсън, Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн, Майкъл Муркок, Филип Хосе Фармър, Р. Салваторе и мн. др.

Класификация

При фентъзито е още по-трудно (от НФ) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат:

1. класическо
2. съвременно (градско, модерно)
3. героично („меч и магия“)
4. епично
5. митологично
6. пътешествия
7. хумористично
8. научно

Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на:

1. епично
2. героично
3. съвременно
4. хумористично
5. романтично
6. еротично
7. истории за супергерои (Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси)
8. филмово (вероятно във вид на сценарии и новелизации)
9. тъмно (граничещо с хорър)
10. историческо
11. Артурианско
12. христианско („Хрониките на Нарния“)
13. пътешествия до задгробния свят (Дж. Бангс)

Руският изследовател Е. Лотош разграничава едва 3 подвида:

1. Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епоса
2. Мистично и религиозно
3. Наукообразно

Според друга (руска) класификация фентъзито бива:

1. Епическо
2. Героично
3. Митологично
4. Историческо
5. Мистическо
6. Хумористично
7. Детско
8. Романтично
9. Технофентъзи (магия и технология)
10. Славянско (има се предвид руско)
11. „Странно“ (което не се поддава на класификации)

Жанрови признаци

1. Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност („Света на Диска“-Тери Пратчет).
2. Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент.
3. Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка).
4. Средновековен антураж или варианти: Древна Елада („Героят трябва да е сам“ — Генри Лион Олди), съвременността („Нощен патрул“-Сергей Лукяненко) или бъдещето („Магьосници в рими“ — Кристофър Сташев).
5. Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто.
6. Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент.
7. Постъпките и преживяванията на героите са на първо място, а вълшебството играе помощна, макар и не второстепенна роля.
8. Наличие на отвъден свят или поне на негово проявление.
9. Пълна свобода на автора, доколкото във вълшебният свят всичко е възможно.

Жанрови канони

1. Физическите закони не са задължителни (изключение — света на Амбър)
2. Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното „оръжие“ на фентъзито („Властелинът на Пръстените“ — Дж.Толкин)
3. „Дейността“ на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон е „Понеделник започва в събота“ — Аркадий и Борис Стругацки)
4. Магията — основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра — всичко, което съдържа магия, бива причислявано към стила фентъзи, и обратно.

Жанрови атрибути

1. Меч и/или тояга
2. Средновековна магия (макар според мнозина това да е „връх в деградацията на жанра“)
3. Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и говорящ!, понякога може да лети)
4. Пътешествие (може би най-универсалния атрибут)
5. Карта
6. „Малък народ“

Класики в жанра…

Класическо фентъзи

„Властелинът на пръстените“ и „Хроники на Средната земя“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Землемория“ — Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Мечът на Шанара“ — Тери Брукс, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни, „Прокълнатият меч“ — Пол Андерсън

Героично фентъзи / Меч и магия

„Конан“ — Робърт Хауърд, Сагата за Елрик — Майкъл Муркок, „Белгариад“ / „Малореон“ — Дейвид Едингс, „Колелото на времето“ — Робърт Джордан

„Дотам и обратно“ (Истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не съвсем) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят.)

„Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Пътешествията на Гъливер“ — Джонатан Суифт, „Операция Хаос“ — Пол Андерсън, „Митичната“ серия — Робърт Асприн, „Драконът и Джорджът“ — Гордън Диксън, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни

Хумористично фентъзи

творби на Л. Спраг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др.

Съвременно (градско) фентъзи

„Легендите за Алвин Създателя“ на Орсън Скот Кард, „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и др.

Хорър

„Франкенщайн“ — Мери Шели, „Дракула“ — Брам Стокър, „Доктор Джекил и Мистър Хайд“ — Робърт Луис Стивънсън и т.н.