Фентъзи

От БГ-Фантастика
Версия от 14:52, 30 януари 2007 на ВТодоров (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чийто основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична.

Дефиниции

Фентъзи е белетристична форма, включваща романи, разкази, ролеви игри и филми. Действието обикновено протича в светове, значително отличаващи се от Земята, населени от същества, владеещи магия, и митически същества от рода на дракони и еднорози. Като жанр, фентъзито е едновременно свързано и се различава от хоръра и НФ. И трите жанра съдържат фантастични елементи, радикално различаващи се от действителността, или допускат предположението, че действителността би могла да бъде друга.” (“Webster’s Online Dictionary”)

Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, “приказен” маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации”. (“WikipediA”)

Бълг. Уикипедия посочва: “Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите "вълшебни приказки".

Според “Речник на литературоведческите термини” (С.Белокуров, 2005) “фентъзито е разновидност на фантастиката: произведения, изобразяващи измислени събития, в които главна роля играе ирационалното, мистично начало, и светове, съществуването на които не може да се обясни логически. Във фентъзито действат богове, демони, добри и зли вълшебници, гноми, великани, говорещи животни и предмети, привидения, вампири, митологични и приказни същества и т. н. Фентъзито е своеобразно съединяване на приказки, фантастика и приключенски рицарски роман.”

Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп.”Wonder Stories” (1934).

Извори