Разлика между версии на „Харитон Генадиев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Григор: Синтактични корекции (1))
м (Форматиране и подреждане)
 
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
  | име             = Харитон Генадиев    
+
| име = Харитон Генадиев
  | име-оригинал   =  
+
| име-оригинал =  
  | име-категории   = Генадиев, Харитон      
+
| име-категории = Генадиев, Харитон
  | ник             =  
+
| ник =  
  | описание       = Преводач
+
| описание = Преводач
  | портрет         = Hariton_Genadiev_1890.jpg  
+
| портрет = Hariton_Genadiev_1890.jpg
  | px             = 100
+
| px = 100
  | портрет-текст   = Харитон Генадиев, 1890 г.
+
| портрет-текст = Харитон Генадиев, 1890 г.
  | още-следпортрет =  
+
| още-следпортрет =  
  | пол             = м
+
| пол = м
  | професия       = журналист
+
| професия = журналист
  | националност   =  
+
| националност =  
 
}}
 
}}
| координати       = {{Инфокутия вложка личност-координати
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
  | адрес           =  
+
| адрес =  
  | е-майл         =  
+
| е-майл =  
  | уебсайт         =  
+
| уебсайт =  
 
}}
 
}}
| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
+
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден       =  
+
| роден-ден =  
  | роден-месец     =  
+
| роден-месец =  
  | роден-година   = 1861
+
| роден-година = 1861
  | роден-град     = Битоля
+
| роден-град = Битоля
  | роден-регион   =  
+
| роден-регион =  
  | роден-държава   = Османска империя
+
| роден-държава = Османска империя
  | починал-ден     = 23
+
| починал-ден = 23
  | починал-месец   = април
+
| починал-месец = април
  | починал-година = 1914
+
| починал-година = 1914
  | починал-град   = София
+
| починал-град = София
  | починал-регион =  
+
| починал-регион =  
  | починал-държава =  
+
| починал-държава =  
  | починал-от     =  
+
| починал-от =  
 
}}
 
}}
| дейности       = {{Инфокутия вложка преводач
+
| дейности = {{Инфокутия вложка преводач
  | от-езици       = френски
+
| от-езици = френски
  | на-езици       = български
+
| на-езици = български
  | автори         = Жул Верн, А.Дюма, Молиер
+
| автори = Жул Верн, А. Дюма, Молиер
  | жанрове         = научна фантастика
+
| жанрове = научна фантастика
 
}}
 
}}
| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
+
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
  | бележки         =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
Ред 51: Ред 51:
 
'''Харитон Иванов Генадиев''' е български журналист, лексикограф и преводач.
 
'''Харитон Иванов Генадиев''' е български журналист, лексикограф и преводач.
  
Роден е през [[1861 г.]] в [[Битоля]] (тогава Османска империя, днес Република Македония) във видна фамилия. Дядо му Генадий Велешки (1830-1890) е митрополит на Охрид, Дебър, Велес и Битоля. През [[1876 г.]] семейството му се премества в Пловдив, чиято гимназия Генадиев завършва като частен ученик. Завършва галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. От [[1903 г.|1903]] до [[1907 г.]] е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд.
+
Роден е през [[1861 г.]] в [[Битоля]] (тогава Османска империя, днес Република Македония) във видна фамилия. Дядо му Генадий Велешки (1830-1890) е митрополит на Охрид, Дебър, Велес и Битоля. През [[1876 г.]] семейството му се премества в Пловдив, чиято гимназия Генадиев завършва като частен ученик. Завършва галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. От [[1903 г.|1903]] до [[1907 г.]] е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд.
  
Основава и редактира всекидневния вестник „Балканска зора“ (първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излиза в Пловдив от [[1890 г.|1890]] до [[1894 г.]]). Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“. Прави много преводи от Юго („Клетниците“, „Човекът, който се смее“), Дюма („Граф Монте Кристо“), Молиер, Жюл Верн и др.  
+
Основава и редактира всекидневния вестник „Балканска зора“ (първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излиза в Пловдив от [[1890 г.|1890]] до [[1894 г.]]). Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“. Прави много преводи от Юго („Клетниците“, „Човекът, който се смее“), Дюма („Граф Монте Кристо“), Молиер, Жюл Верн и др.
  
 
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
 
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Ред 65: Ред 65:
 
==== Фантастика ====
 
==== Фантастика ====
  
{{Превод| Жул Верн|„Капитан Немо или 20000 левги под море“|роман|1893|[[Издателство Х. Генадиев|издателство „Х. Генадиев“]] - Пловдив|1 част - 211 стр., 2 част - 247 стр., цена 3. 50 лв. за двете части}}
+
{{Превод| Жул Верн|„Капитан Немо или 20000 левги под море“|роман|1893|[[Издателство Х. Генадиев|издателство „Х. Генадиев“]] - Пловдив|1 част - 211 стр., 2 част - 247 стр., цена 3.50 лв. за двете части}}
 
{{Превод| Жул Верн|„Капитан Немо или 20000 левги под море“|роман|1919|[[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]]|печатница И. Г. Игнатов, 1 част - 211 стр., 2 част - 247 стр.}}
 
{{Превод| Жул Верн|„Капитан Немо или 20000 левги под море“|роман|1919|[[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]]|печатница И. Г. Игнатов, 1 част - 211 стр., 2 част - 247 стр.}}
 
{{Превод| Жул Верн|„Таинственият остров“|роман|1921||[[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]]|печатница „Витоша“, 1 част - 255 стр., 2 част - 259 стр., 3 част - 248 стр.}}
 
{{Превод| Жул Верн|„Таинственият остров“|роман|1921||[[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]]|печатница „Витоша“, 1 част - 255 стр., 2 част - 259 стр., 3 част - 248 стр.}}

Текуща версия към 22:12, 8 юли 2011

Харитон Генадиев
Преводач
Hariton Genadiev 1890.jpg
Харитон Генадиев, 1890 г.
Професия: журналист

Биографични данни:
Роден на: 1861 г.
Роден в: Битоля, Османска империя
Починал на: 23 април 1914 г.
Починал в: София

Преводач:
От езици: френски
На езици: български
Автори: Жул Верн, А. Дюма, Молиер
Жанрове: научна фантастика

Харитон Генадиев е преводач и издател на преводни произведения, между тях и научна фантастика.

Биография[редактиране]

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Роден е през 1861 г. в Битоля (тогава Османска империя, днес Република Македония) във видна фамилия. Дядо му Генадий Велешки (1830-1890) е митрополит на Охрид, Дебър, Велес и Битоля. През 1876 г. семейството му се премества в Пловдив, чиято гимназия Генадиев завършва като частен ученик. Завършва галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в Цариград. След това е висш чиновник в различни ведомства. От 1903 до 1907 г. е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд.

Основава и редактира всекидневния вестник „Балканска зора“ (първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излиза в Пловдив от 1890 до 1894 г.). Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“. Прави много преводи от Юго („Клетниците“, „Човекът, който се смее“), Дюма („Граф Монте Кристо“), Молиер, Жюл Верн и др.

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 г. в София.

Преводи[редактиране]

От френски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

  • 1890 г. — Молиер — „Благородника“ (комедия) — издателство „Х. Генадиев“ (комедия в 3 действия, побългарена от Харитон Генадиев, журнал „Зимни нощи“, Централна печатница „Харитон Генадиев“, 106 стр.)

Любопитни факти[редактиране]

На Пловдивското изложение от 15 август - 1 ноември 1892 г., заедно с брат си д-р Н. Генадиев и французина Годар (вдъхновител на някои от романите на Жул Верн) е атракция, летейки с балон при акламациите на въодушевеното пловдивско население.