Разлика между версии на „Христо Пелитев“

Версия от 19:22, 24 май 2010

Христо Колев Пелитев е писател-прозаик, автор на хумористични и сатирични творби.

Биография

Роден е на 22 април 1927 г. в с. Градница, Габровска област. Два текста, намерени от Хр. Боевски:

                     Пелитът - бащата на войниците
                           от Чавдар Шинов

  Русоляв, май почти червенокос, вечно нещо недоволен и изнервен,

андрешковски остроумен, точен и наблюдателен, винаги усетил дарбата и готов да я подкрепи, но и безпогрешно разпознал литературния имитатор, Христо Пелитев в продължение на четвърт век наистина беше, както Мирон Иванов веднъж каза, "Баща на войниците". И за добро и за лошо! 23 години главен редактор на "Стършел", със сигурност най-дългият главен редактор на хумористично издание в държавите между Одер и Владивосток, а май и в държавите от Атлантика до Берлин. Колко писачи и рисувачи при него започнаха, около него набраха сили и от него отлетяха към по-високи литературни върхове! Няма да изреждам имена, много са, но ще кажа - и весело, и спокойно, и талантливо беше в неговите години в "Стършел". Като сравняваше атмосферата в редакцията с това, дето битуваше из другите литературни издания, останалите вестници, остроумникът Джерекаров само клатеше глава: "Живеете си като на Великденските острови!" И ставаше дума не за сладък живот в някакъв слагачески към властниците конформизъм, а за свободата и вкуса към това да се пише остро, талантливо и почтено. В пелитевите времена в "Стършел" излизаха неща, които публиката обичаше и жадно четеше - като се почне от критичната конкретика на "Четиво за министри и генерални директори", та се стигне до "Репортаж за трите хаш" на Валери Петров, тук печаташе своите скандални епиграми Радой Ралин, тук започна пътя си Станислав Стратиев, тук станаха писатели Валентин Пламенов и Румен Балабанов, тук прорисуваха Георги Чаушев и Генчо Симеонов... Списъкът е впечатляващ, но го оставям настрана, защото би заел поне половин страница... Може би още много неща би могъл да напише Христо Пелитев, ако не беше го завъртяла шайбата "Стършел", но и това, което издаде, от прочутите "Приказки за хора и животни", през пътеписите му, до разказите и фейлетоните в "Заяк, задушен в папка" е достатъчно, за да очертае пред нас един наистина чувствителен, непримирим към лошото в света, взискателен към себе си и околните, талантлив и умен човек.

  Салве, Пелите, тия които отиват да дигнат чаши за твое здраве, те

поздравляват!

                     Временна анестезия на сърцето
                        от Александър Бешков

  "Хуморът е временна анестезия на сърцето". Временна.
  Което днешните хумористи забравят.
  Не и Христо Пелитев.
  Преди 50-ина години с почти спряло (в гърлото) сърце - загубих баща 

си - реших да го погреба с "хумористичен" разказ.

  Смехом смерть поправ...
  След люта разправия - разбрах! - с апаратната естетика и 

етика безидейният ми "уличен" разказ цъфна в "Народна младеж" с две илюстрации на Любен Зидаров под една реч на Хрушчов.

  Така се запознах с този червенолик като индианец, но рус и усмихнат като Дякона - литературен мой кръстник...
  После прегреших в съавторство с Пелита...
  Интервюирахме Рачо Ковача...По живототрептущи стопански проблеми на

държавата. През цялото време Рачо мъжки мълча: не човек, а желязо - както е забелязъл поетът.

  Дума не пророни.
  Така ни нарисува Велин Андреев - до колене в река Янтра с бележниците!
- капна една капка туш в писеца и изпръска карикатурата. Че и успя и да 

хване обратния рейс... Да не изпусне някой софийски "купон". Тъй де, какво ще прави един художник в провинцията...

  Ние с Христо останахме.
  И аз докрай разбрах...Илия Бешков и България.

Защото, естествено, се отбихме в Градница при дядо Колю и баба Неда. (За какво са командировките?) Нищо общо нямат Долни Дъбник и Градница - да не говорим за Трън (три пъти по-малък от Дъбник!) на Васил Джерекаров, другия ми скъп приятел... Първо, това не са "провинциалисти" - провинциалисти, маймуни са "вип бръдърите" и техните корумпирани дресьори... И Христо Пелитев, и Васил Джерекаров, и Илия Бешков - затова са цялостни личности! - започват своя (интелектуален) живот в един завършен свят, какъвто е българското село. Не патриархализирам, не пасторализирам. От него не става - след Пелинко! - литература, изкуство, журналистика... Но се изгражда мироглед - ако имаш око! - който никакъв "изъм" не може да изкуши и разяде... - Сашка, да вадя ли виното или да продължим на греяна... - пита ме усмихнат дядо Кольо, седнал на печката да държи под око джезвето с ракията. А майка му - често си спомняме с Христо! - го гледа ли гледа (кой знае кога ще се накани пак!). И пръстите й - досущ като на баба ми Пана - трошат сиреното за баницата, с която след малко ще ни гощава...

  После?
  После Христо - макар и добре да живееше! - се ожени.
  И сватбата беше три дни...На втория Васил Ценев напи на някаква 

мома менците (с върла ракия!) и заспа в огромен гювеч. А Васката Чертовенски го хареса? една баба и а-а да го оженим и него, стария ерген.

  После Христо стана главен редактор.
  Ами сега?
  Васил Джерекаров: "Пелитев ми мяза на селски разбойник, дека е 

станал кмет, и все му е жал, че не си е па разбойник..." 23 години!

  Шега ли е?
  А Джери дразни приятеля си, че развива шпиономания: "Като е кабинета си, говори правилно на крака на бюрото".
  Един ден Христо ни предложи - на мен и на Иван Славков! - 

да си разменим шпионите: Васил Цанев (беше "съветник" в телевизията) за Черемухин (беше си внушил, че "донася"!) - Размяната да стане на "Орлов мост". Аз ще бъде с черна волга! Така ли беше, приятелю?

20.04.2007

Издания

На руски език

Фантастика

• 1977 г. - „Правда о сотворении Евы“ - сп. „Крокодил“, №11/77
• 1981 г. - „Сказки, которые кое-что объясняют: Капкан и мыши; Тень и солнце“ - в.„Лит. газета“, 20 май
• 1989 г. - „Сказки, которые кое-что объясняют“ - сп. „Крокодил“, №9/89