Редактиране на „Цветан Тодоров“

{{Биография инфо
| име= Цветан Тодоров
| портрет= 
| описание= български лингвист и философ, принадлежащ към френската научна общност
| наставка= 
| роден-дата=[[1 март]] [[1939]] 
| роден-място=[[София]], [[България]] 
}}

'''Цветан Тодоров''' е български философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, принадлежащ към френската научна общност. Той емигрира на 23 години и реализира своя потенциал във Франция, пише трудовете си на френски език. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след [[1984 ]]. 

==Биография==
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София в семейството на библиографа [[Тодор Боров]]. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в [[Софийски университет]]. В 1963 година нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в [[Париж]]. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.Съпруг е на писателката [[Нанси Хюстън]], с която има две деца.

==Творчество==
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от 1990 г. от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на [[Централна Америка]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].

Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на [[руски формализъм|руските формалисти]], който значително допринася за развитието на съвременната [[поетика]]. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда [[риторика]]та.{{факт}} В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено [[фантастика|фантастичната литература]]. 

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на [[хуманизъм|хуманистите]] в [[Европа]] от епохата на откриването на Новия свят и процесът на [[колонизация]]. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за [[антропология]]та и социологията. Тодоров, за разлика от [[Николо Макиавели|Макиавели]] и [[Томас Хобс|Хобс]], не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата [[психика]]. Тази концепция се основава на психоанализата на [[Жак Лакан|Лакан]] и интерпретацията на творчеството на [[Георг Хегел|Хегел]] и [[Александър Кожев|Кожев]].

Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като [[Европа|европеец]]. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от [[структурализъм|структурализма]], и от [[аполитичност]]та. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към [[двуполюсен модел |двуполюсните модели]] и [[желязна завеса|желязната завеса]]. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“

В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки М.Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". За диалога са нужни двама субекти.

== Книгопис ==
*''Théorie de la littérature, textes des formalistes russes'', Seuil, 1966
*''Littérature et signification'', Larousse, 1967
*''Grammaire du 'Décaméron’'', Mouton, 1969
*''Introduction à la littérature fantastique'', Seuil, 1970
*''Poétique de la prose'', Seuil, 1971
**''Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3
*''Qu’est-ce que le structuralisme ? Poétique'', Seuil, 1977
*''Théorie du symbole'', Seuil, 1977 
*''Symbolisme et interprétation'', Seuil, 1978
*''Les genres du discours'', Seuil, 1978
*''Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage'', en collaboration avec Oswald Ducrot, Seuil, 1979
*''Mikhaïl Bakhtine le principe'', dialogique, Seuil, 1981
*''La Conquête de l'Amérique, la question de l'autre'', Seuil, 1982
**''Завладяването на Америка. Въпросът за Другия, УИ Климент Охридски, София, 1992
*''Récits aztèques de la conquête'', en collaboration avec Georges Baudot, Seuil, 1983
*''Frêle bonheur, essai sur Rousseau'', Hachette, 1985
*Critique de la critique, Seuil, 1984
*''La notion de littérature et autres essais'', Seuil, 1987
*''Nous et les autres'', Seuil, 1989
**''Живот с другите. Опит по обща антропология'', София, Наука и изкуство, 1998, ISBN 954-02-0232-9
*''Face à l’extrême'', Seuil, 1991
**''На предела'', София, Народна култура, 1994
*''Les morales de l’histoire'', Grasset, 1991
*''L’homme dépaysé'', Seuil, 1996
**''На чужда земя'', София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7
*''Benjamin Constant : la passion démocratique'', Hachette littératures, 1997
*''Éloge du quotidien'', Adam Biro, 1998
*''Le jardin imparfait : la pensée humaniste en France'', Grasset, 1998
**''Несъвършената градина'', Издателство на [[Нов български университет]], София, 2004, ISBN 954-535-383-6
*''La fragilité du bien : le sauvetage des Juifs bulgares'' (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov ; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999.
*''Éloge de l’individu : essai sur la peinture flamande de la Renaissance'', Adam Biro, 2000.
*''Les abus de la mémoire'', 2004
*''Mémoire du mal, tentation du bien'', Paris, Robert Laffont, 2000.
**''Памет за злото, изкушение на доброто'', ИК Лик, София, 2002, ISBN 954-607-505-1
* ''Devoirs et délices. Une vie de passeur'' (Entretiens avec Catherine Portevin), Paris, Le Seuil, 2002.
** ''Дълг и наслада'', ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1
* ''Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen'', Paris, Robert Laffont, 2003.
**''Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец'', София, ИК "Изток Запад", 2002, ISBN 9548945630
*'' Les aventutriers de l'absolu'', Paris, Robert Laffont, 2006
*''L'esprit des lumières'', Paris, Robert Laffont, 2006

===Преводи на български език===
* ''Сборник за народни умотворения и народопис'', 1989
* ''Семиотика, реторика, стилистика'', ИК СемаРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии)
* ''Литературни търсения през 90-те години'', Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2
* ''Зараждането на индивида в изкуството'', София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8

Други:
* ''Цветан Тодоров - Подвижната мисъл'', ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ “Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.)

== Външни препратки ==
{{уикицитат|Цветан Тодоров}}
* {{en икона}} [http://www.text-semiotics.org/Todorov.html Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика)], Text Semiotics
* [http://mediatimesreview.com/january05/Tsvetan_Todorov.php ''„Нихилизъм, манихейство, ценности“'', Цветан Тодоров]

'''Интервюта с Цветан Тодоров'''
* [http://www.mediatimesreview.com/april03/Tsvetan_Todorov_2.php Интервю на Мишел Крепю], сп. „Ескпрес“ (препечатано в MediaTimesReview)
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2311/ctodorov.htm ''Селянинът от Подунавието'', интервю на Анюта Качева], Програма „Христо Ботев“, БНР (препечатано във в-к „Култура“)

'''Критика на Цв. Тодоров'''
* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/t/ctodorov.htm ''„Хуманитарният интелект на "своя" и "чужда" земя (бележки върху Цветан Тодоров)“'', Юлия Йорданова], liternet.bg
* [http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_435.htm ''„Невъзможността на самотата“'', Бойко Пенчев],  slovo.bg

'''Увод във фантастичната литература''' в превод на руски (български превод все още няма)
[http://biblioteka.org.ua/book.php?id=1121021660&p=14]

{{DEFAULTSORT:Тодоров, Цветан}}
[[Категория:Литературни критици]]

[[ar:تزفيتان تودوروف]]
[[de:Zwetan Todorow]]
[[en:Tzvetan Todorov]]
[[es:Tzvetan Todorov]]
[[et:Tzvetan Todorov]]
[[fi:Tzvetan Todorov]]
[[fr:Tzvetan Todorov]]
[[it:Tzvetan Todorov]]
[[ja:ツヴェタン・トドロフ]]
[[mk:Цветан Тодоров]]
[[pl:Tzvetan Todorov]]
[[pt:Tzvetan Todorov]]
[[ro:Tzvetan Todorov]]
[[sv:Tzvetan Todorov]]

== Източници ==
Тази статия използва текста на статията в Уикипедия [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2]
@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Инфокутия личност
+{{Биография инфо
-| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
+| име= Цветан Тодоров
- | име = Цветан Тодоров
+| портрет=
- | име-оригинал =
+| описание= български лингвист и философ, принадлежащ към френската научна общност
- | име-категории = Тодоров, Цветан
+| наставка=
- | ник =
+| роден-дата=[[1 март]] [[1939]]
- | описание = фантастолог
+| роден-място=[[София]], [[България]]
- | портрет = Цветан.jpg
- | px =
- | портрет-текст =
- | още-следпортрет =
- | пол = м
- | професия =
- | националност =
 }}
-| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
- | адрес =
- | е-майл =
- | уебсайт =
-}}
-| био = {{Инфокутия вложка личност-био
- | роден-ден = 1
- | роден-месец = март
- | роден-година = 1939
- | роден-град = София
- | роден-регион =
- | роден-държава =
- | починал-ден =
- | починал-месец =
- | починал-година =
- | починал-град =
- | починал-регион =
- | починал-държава =
- | починал-от =
-}}
-| дейности =
-| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
- | бележки =
-}}
-}}
-'''Цветан Тодоров''' е български философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, принадлежащ към френската научна общност. Той емигрира на 23 години и реализира своя потенциал във Франция, пише трудовете си на френски език. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след [[1984 г.]]
-== Биография ==
-Цветан Тодоров е роден на [[1 март]] [[1939 г.]] в София в семейството на библиографа Тодор Боров. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в Софийския университет. В [[1963 г.]] нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в Париж. От [[1987 г.]] ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от [[1968 г.]] Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която имат две деца.
-На [[18 юни]] [[2008 г.]] му е присъдена Наградата на Принца на Астурия за социални науки
+'''Цветан Тодоров''' е български философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог, принадлежащ към френската научна общност. Той емигрира на 23 години и реализира своя потенциал във Франция, пише трудовете си на френски език. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от важните теми в дискурсите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след [[1984 ]].
-== Произведения ==
+==Биография==
+Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София в семейството на библиографа [[Тодор Боров]]. Завършва гимназия в България и учи българска език и литература в [[Софийски университет]]. В 1963 година нa 23-годишна възраст емигрира и продължава обучението си в [[Париж]]. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г.Съпруг е на писателката [[Нанси Хюстън]], с която има две деца.
-В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от [[1990 г.]] от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.
+==Творчество==
+В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а от 1990 г. от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на [[Централна Америка]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].
-Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда риториката. В „Увод във фантастичната литература“ ([[1970 г.]]) бълг. изд. „Въведение във фантастичната литература“ ([[2009 г.]]) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
+Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на [[руски формализъм|руските формалисти]], който значително допринася за развитието на съвременната [[поетика]]. След това публикува „Литература и значение“, с което възражда [[риторика]]та.{{факт}} В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено [[фантастика|фантастичната литература]].
-Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Александър Кожев.
+Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема ''„Ние и другите“'', споровете на [[хуманизъм|хуманистите]] в [[Европа]] от епохата на откриването на Новия свят и процесът на [[колонизация]]. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за [[антропология]]та и социологията. Тодоров, за разлика от [[Николо Макиавели|Макиавели]] и [[Томас Хобс|Хобс]], не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата [[психика]]. Тази концепция се основава на психоанализата на [[Жак Лакан|Лакан]] и интерпретацията на творчеството на [[Георг Хегел|Хегел]] и [[Александър Кожев|Кожев]].
-Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“
+Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като [[Европа|европеец]]. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от [[структурализъм|структурализма]], и от [[аполитичност]]та. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към [[двуполюсен модел |двуполюсните модели]] и [[желязна завеса|желязната завеса]]. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“
-В книгата си „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки М. Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като „такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект“. За диалога са нужни двама субекти.
+В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки М.Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". За диалога са нужни двама субекти.
 == Книгопис ==
 *''Théorie de la littérature, textes des formalistes russes'', Seuil, 1966
 *''Littérature et signification'', Larousse, 1967
 *''Grammaire du 'Décaméron’'', Mouton, 1969
-*''[[Introduction à la littérature fantastique]]'', Seuil, 1970
+*''Introduction à la littérature fantastique'', Seuil, 1970
 *''Poétique de la prose'', Seuil, 1971
 **''Поетика на прозата, София, ИК Лик, 2004, ISBN 954-607-633-3
-*''Qu’est-ce que le structuralisme? Poétique'', Seuil, 1977
+*''Qu’est-ce que le structuralisme ? Poétique'', Seuil, 1977
 *''Théorie du symbole'', Seuil, 1977
 *''Symbolisme et interprétation'', Seuil, 1978
 *''Les genres du discours'', Seuil, 1978
@@ Ред 86: / Ред 50: @@
 *''L’homme dépaysé'', Seuil, 1996
 **''На чужда земя'', София, „Отворено общество“, 1998, ISBN 954-520-134-7
-*''Benjamin Constant: la passion démocratique'', Hachette littératures, 1997
+*''Benjamin Constant : la passion démocratique'', Hachette littératures, 1997
 *''Éloge du quotidien'', Adam Biro, 1998
-*''Le jardin imparfait: la pensée humaniste en France'', Grasset, 1998
+*''Le jardin imparfait : la pensée humaniste en France'', Grasset, 1998
-**''Несъвършената градина'', Издателство на Нов български университет, София, 2004, ISBN 954-535-383-6
+**''Несъвършената градина'', Издателство на [[Нов български университет]], София, 2004, ISBN 954-535-383-6
-*''La fragilité du bien: le sauvetage des Juifs bulgares'' (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999.
+*''La fragilité du bien : le sauvetage des Juifs bulgares'' (textes réunis et commentés par Tzvetan Todorov ; trad. du bulgare par Marie Vrinat et Irène Kristeva), le Grand livre du mois, 1999.
-*''Éloge de l’individu: essai sur la peinture flamande de la Renaissance'', Adam Biro, 2000.
+*''Éloge de l’individu : essai sur la peinture flamande de la Renaissance'', Adam Biro, 2000.
 *''Les abus de la mémoire'', 2004
 *''Mémoire du mal, tentation du bien'', Paris, Robert Laffont, 2000.
@@ Ред 98: / Ред 62: @@
 ** ''Дълг и наслада'', ИК Лик, София, 2003, ISBN 954-607-620-1
 * ''Le nouveau désordre mondial. Réflexions d’un européen'', Paris, Robert Laffont, 2003.
-**''Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец'', София, ИК „Изток Запад“, 2002, ISBN 9548945630
+**''Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец'', София, ИК "Изток Запад", 2002, ISBN 9548945630
 *'' Les aventutriers de l'absolu'', Paris, Robert Laffont, 2006
 *''L'esprit des lumières'', Paris, Robert Laffont, 2006
-=== Издадени на български език ===
+===Преводи на български език===
+* ''Сборник за народни умотворения и народопис'', 1989
-* [[1989 г.]] - ''Сборник за народни умотворения и народопис'', 1989
+* ''Семиотика, реторика, стилистика'', ИК СемаРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии)
-* [[2000 г.]] - ''Семиотика, реторика, стилистика'', ИК СЕМАРШ, София, 2000, ISBN 954-90591-1-1 (сборник статии)
+* ''Литературни търсения през 90-те години'', Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2
-* [[2001 г.]] - ''Литературни търсения през 90-те години'', Издателство на БАН, София, 2001, ISBN 954-430-817-2
+* ''Зараждането на индивида в изкуството'', София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8
-* [[2006 г.]] - ''Зараждането на индивида в изкуството'', София, ИК Кралица Маб, 2006, ISBN 954-533-070-8
-* [[2009 г.]] - ''„[[Въведение във фантастичната литература (Издателство Семарш, 2009)|Въведение във фантастичната литература]]“'' (прев. Красимир Кавалджиев), ИК СЕМАРШ, София, 2009,
 Други:
-* ''Цветан Тодоров - Подвижната мисъл'', ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ „Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.)
+* ''Цветан Тодоров - Подвижната мисъл'', ИК Лик, София, 2001, ISBN 954-607-486-1 (Материали от конференцията, организирана от СУ “Св. Климент Охридски”, на 30 и 31 октомври 1999 по случай шейсетата годишнина от рождението на Цветан Тодоров.)
 == Външни препратки ==
-* [http://www.text-semiotics.org/Todorov.html Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика) ], Text Semiotics
+{{уикицитат|Цветан Тодоров}}
+* {{en икона}} [http://www.text-semiotics.org/Todorov.html Библиография на Цветан Тодоров (на 5 езика)], Text Semiotics
 * [http://mediatimesreview.com/january05/Tsvetan_Todorov.php ''„Нихилизъм, манихейство, ценности“'', Цветан Тодоров]
@@ Ред 122: / Ред 85: @@
 '''Критика на Цв. Тодоров'''
-* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/t/ctodorov.htm ''„Хуманитарният интелект на „своя“ и „чужда“ земя (бележки върху Цветан Тодоров) “'', Юлия Йорданова], liternet.bg
+* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/t/ctodorov.htm ''„Хуманитарният интелект на "своя" и "чужда" земя (бележки върху Цветан Тодоров)“'', Юлия Йорданова], liternet.bg
-* [http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_435.htm ''„Невъзможността на самотата“'', Бойко Пенчев], slovo.bg
+* [http://slovo.bg/old/bpenchev/tagite/bp-t_435.htm ''„Невъзможността на самотата“'', Бойко Пенчев],  slovo.bg
 '''Увод във фантастичната литература''' в превод на руски (български превод все още няма)
-[http://biblioteka.org.ua/book.php?id=1121021660&p=0]
+[http://biblioteka.org.ua/book.php?id=1121021660&p=14]
-== Източници ==
+{{DEFAULTSORT:Тодоров, Цветан}}
+[[Категория:Литературни критици]]
-{{От Уикипедия|Цветан Тодоров|969679}}
+[[ar:تزفيتان تودوروف]]
+[[de:Zwetan Todorow]]
+[[en:Tzvetan Todorov]]
+[[es:Tzvetan Todorov]]
+[[et:Tzvetan Todorov]]
+[[fi:Tzvetan Todorov]]
+[[fr:Tzvetan Todorov]]
+[[it:Tzvetan Todorov]]
+[[ja:ツヴェタン・トドロフ]]
+[[mk:Цветан Тодоров]]
+[[pl:Tzvetan Todorov]]
+[[pt:Tzvetan Todorov]]
+[[ro:Tzvetan Todorov]]
+[[sv:Tzvetan Todorov]]
-[[Категория:Фантастолози|Тодоров, Цветан]]
+== Източници ==
+Тази статия използва текста на статията в Уикипедия [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2]