Разлика между версии на „Чавдар Мутафов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Борислав: Без <br>, без квадратни скоби в списъци в инфокутията)
м (прекатегоризиране, кавички)
Ред 32: Ред 32:
 
   | творил-край    = 1954
 
   | творил-край    = 1954
 
   | псевдоним      =  
 
   | псевдоним      =  
   | жанр            = философско-гротескни импресии, "декоративен роман", есета, студии, разкази, публицистика
+
   | жанр            = експресионизъм, публицистика
 
   | теми            = изобразително изкуство, литература, театър, танц, мода, теория на изкуството
 
   | теми            = изобразително изкуство, литература, театър, танц, мода, теория на изкуството
 
   | основна-творба  = Марионетки. Импресии
 
   | основна-творба  = Марионетки. Импресии
Ред 49: Ред 49:
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
 
 
 
'''Чавдар Мутафов''' e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична.
 
'''Чавдар Мутафов''' e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична.
  
Ред 57: Ред 55:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Чавдар Мутафов е роден на [[2 октомври]] [[1889 г.]] в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници "Изток" ({{гг|1927|1928}}) и "Стрелец" ([[1929 г.]]). През {{гг|1923|1925}} със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са [[Светослав Минков]], Елисавета Багряна, [[Владимир Полянов]], Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие.  
+
Чавдар Мутафов е роден на [[2 октомври]] [[1889 г.]] в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници „Изток“ ({{гг|1927|1928}}) и „Стрелец“ ([[1929 г.]]). През {{гг|1923|1925}} със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са [[Светослав Минков]], Елисавета Багряна, [[Владимир Полянов]], Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие.  
  
 
В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес.
 
В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес.
Ред 71: Ред 69:
 
За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него.
 
За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него.
  
Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята "модерност" и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр.  
+
Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята „модерност“ и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр.  
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга ''"Марионетки. Импресии"''), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати.  
+
В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга ''„Марионетки. Импресии“''), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати.  
  
Композирането напомня драматургичното - в диалози, "забави", "възможност първа, втора...", подобни на картини, действия.
+
Композирането напомня драматургичното - в диалози, „забави“, „възможност първа, втора..., подобни на картини, действия.
  
Театралността и театралниченето проникват всички нива в ''"Марионетки"''. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат "отмалели"... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините.  
+
Театралността и театралниченето проникват всички нива в ''„Марионетки“''. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат „отмалели“... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините.  
  
Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си ''„Денди срещу Дилетант“'' Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето "истина срещу красота" и в ''"Марионетки. Импресии"'', и в ''"Дилетант. Декоративен роман"''.
+
Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си ''„Денди срещу Дилетант“'' Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето "истина срещу красота" и в ''„Марионетки. Импресии“'', и в ''„Дилетант. Декоративен роман“''.
  
 
== Любопитни факти ==
 
== Любопитни факти ==
Ред 89: Ред 87:
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
  
* [[1920 г.]] - ''"[[Марионетки. Импресии]]"''
+
* [[1920 г.]] - ''[[Марионетки. Импресии]]''
* [[1926 г.]] - ''"[[Дилетант. Декоративен роман]]"''
+
* [[1926 г.]] - ''[[Дилетант. Декоративен роман]]''
* [[1926 г.]] - ''"[[Покерът и темпераментите. Гротески]]"''
+
* [[1926 г.]] - ''[[Покерът и темпераментите. Гротески]]''
* [[1940 г.]] - ''"[[Технически разкази]]"''
+
* [[1940 г.]] - ''[[Технически разкази]]''
* [[1941 г.]] - ''"[[Първото сражение]]"''
+
* [[1941 г.]] - ''[[Първото сражение]]''
  
 
==== Романи ====
 
==== Романи ====
  
* [[1926 г.]] - ''"[[Дилетант. Декоративен роман]]"''
+
* [[1926 г.]] - ''[[Дилетант. Декоративен роман]]''
  
 
==== Разкази ====
 
==== Разкази ====
  
Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в "Енциклопедия "България" като сборници с разкази са посочени:
+
Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в „Енциклопедия "България"като сборници с разкази са посочени:
  
* [[1920 г.]] - ''"[[Марионетки. Импресии]]"''
+
* [[1920 г.]] - ''[[Марионетки. Импресии]]''
* [[1940 г.]] - ''"[[Технически разкази]]"''
+
* [[1940 г.]] - ''[[Технически разкази]]''
* [[1941 г.]] - ''"[[Първото сражение]]"''
+
* [[1941 г.]] - ''[[Първото сражение]]''
  
 
==== Публицистика ====
 
==== Публицистика ====
Ред 131: Ред 129:
  
 
* ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
 
* ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
* Сарандев, Иван. "''Българска литература (1918 - 1945)".'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
+
* Сарандев, Иван. ''„Българска литература (1918 - 1945)'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
 
* [http://trigon.hit.bg/vidinsky.doc Васил Видински - ''„Денди срещу Диленант“'']
 
* [http://trigon.hit.bg/vidinsky.doc Васил Видински - ''„Денди срещу Диленант“'']
  
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Мутафов, Чавдар]]
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Мутафов, Чавдар]]
[[Категория: Преводачи|Мутафов, Чавдар]]
 
 
[[Категория: Редактори|Мутафов, Чавдар]]
 
[[Категория: Редактори|Мутафов, Чавдар]]

Версия от 01:39, 1 юли 2007

Чавдар Мутафов
Писател

Биографични данни:
Роден на: 2 октомври 1889 г.
Роден в: Севлиево
Починал на: 10 март 1954 г.

Писател:
Творчески период: 1920 г. - 1954 г.
Жанр(ове): експресионизъм, публицистика
Теми: изобразително изкуство, литература, театър, танц, мода, теория на изкуството
Основна творба: „Марионетки. Импресии“

Преводач:
От езици: немски, френски
На езици: български

Чавдар Мутафов e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща (за времето си) ексцентричност е представил автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от индивидуалност, превърнати от модните клишета и стереотипи в марионетки. Средата е урбанистична.

Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката.

Биография

Чавдар Мутафов е роден на 2 октомври 1889 г. в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници „Изток“ (19271928 г.) и „Стрелец“ (1929 г.). През 19231925 г. със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са Светослав Минков, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие.

В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили значението си до днес.

Изключително ерудиран познавач на изобразителното изкуство, почти не остава незабелязан творец или изложба по негово време, които да не е уловил в полезрението си и отразил в прегледите на художествения живот.

Превежда от немски и френски език.

Приноси към фантастиката

Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха.

За фантастично може да се говори доколкото всичко е пропито от ярка, дирижирана от автора гротескност, както и от невъзможността на персонажите сами да открият себе си между клишетата, движещи действията, думите, чувствата, мислите им. Някъде там се провижда истината и реалния свят, но те така и не го достигат, нито успяват да преминат в него.

Мутафов създава литература, която и до днес шокира със своята „модерност“ и важността на въпросите, които пресъздава и които много фантасти и до днес третират: реален ли е светът, в който живеем; доколко сме подвластни на илюзиите, изтъкани от медийната ни среда на обитаване; как да запазим и открием себе си сред клишетата, които ни налага цивилизацията; лесно ли се манипулират чувствата на хората и пр.

Стил и особености

В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлият от сецесиона - в стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма: фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга „Марионетки. Импресии“), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати.

Композирането напомня драматургичното - в диалози, „забави“, „възможност първа, втора...“, подобни на картини, действия.

Театралността и театралниченето проникват всички нива в „Марионетки“. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат „отмалели“... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините.

Персонажите са лишени от лични имена - те са обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. Не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си „Денди срещу Дилетант“ Васил Видински. Много интересно наблюдение на последния е противопоставянето "истина срещу красота" и в „Марионетки. Импресии“, и в „Дилетант. Декоративен роман“.

Любопитни факти

Първата книга на Чавдар Мутафов, „Марионетки. Импресии“ (1920 г.) представлява уникално печатно издание, илюстрирано с цветни експресионистични графики на Сирак Скитник.

Произведения

Романи

Разкази

Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в „Енциклопедия "България"“ като сборници с разкази са посочени:

Публицистика

Нефантастика

  • „Животът като изкуство - Мода“
  • „Танцът в миражи и преображения“
  • „Преображения на театъра“
  • „Плакатът“
  • „Изкуството е любов към нещата“
  • „Двойнственост в изкуството“
  • „Внушения в изкуството“
  • „Баналното изкуство“
  • „Сецесионни танци“
  • „Шрифт“
  • „Зеленият кон“
  • „Карикатурата“

Преводи

Чавдар Мутафов превежда творби на Андре Жид, Казимир Едшмид, Емил Верхарн, Йоханес Шлаф.

Източници

  • Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
  • Сарандев, Иван. „Българска литература (1918 - 1945)“ Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
  • Васил Видински - „Денди срещу Диленант“