Разлика между версии на „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(+2 quote fix(es))
 
Ред 1: Ред 1:
 
'''''„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“''''' е роман от писателя [[Елин Пелин]], първа част на романа ''„[[Ян Бибиян]]“''.
 
'''''„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“''''' е роман от писателя [[Елин Пелин]], първа част на романа ''„[[Ян Бибиян]]“''.
  
Повече информация за историята на написването и публикуването на тази детска книга можете да получите от статията за романа ''„[[Ян Бибиян]]“''.
+
Повече информация за историята на написването и публикуването на тази детска книга можете да получите от статията за романа ''„[[Ян Бибиян]]“''. найл хоран <3
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==

Текуща версия към 14:43, 30 май 2014

„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ е роман от писателя Елин Пелин, първа част на романа Ян Бибиян.

Повече информация за историята на написването и публикуването на тази детска книга можете да получите от статията за романа Ян Бибиян. найл хоран <3

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Романът „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ разказва за момче, което от най-големия немирник в градчето си се превръща след поредица от премеждия в добър, отговорен младеж. Действието следва инициационния модел, който често се среща във вълшебните приказки - трудностите превръщат момчето в мъж, преодолява ги с помощта на вълшебен помощник и ред предмети с магически качества.

Още в началото Ян Бибиян се запознава с дяволчето Фют и откриват, че заедно могат да творят какви ли не пакости. Заживяват в една пуста воденица, Ян Бибиян се отдава на бели и кражби, с които си набавят храна и в които влага цялата си кипяща енергия. Една нощ дяволите се събират на съвет и бащата на Фют споделя притеснението си, че приятелството на детето му с човешко момче може да направи Фют за посмешище и да опропасти чудесните му заложби да изпитва наслада от творенето на зло.

Фют и Ян Бибиян срещат Калчо. Той е направен от грънчаря чичо Горчилан и тъй като е глинено момче, слънцето изпича и напуква тялото му, а раните от това го болят. Ян Бибиян не само не го съжалява, но и откъсва нарочно част от бедрото му, за да му причини още повече болка.

В същото време майката и бащата на Ян Бибиян се тревожат за него, казали са им, че е мъртъв, търсят го и плачат. Една врана ги успокоява, че ще го пази и ще бди над него, защото е спасил живота й. Разказва, че е омагьосано от злия магьосник Мирилайлай момиче, което е било дъщеря на богат чифликчия. Но по време на разходка със семейството са били нападнати от разбойници в гората, тя е успяла да избяга, а родителите ѝ били убити. Загубила се и когато вече мислела, че ще умре в тия гъсти дебри, се появил Ян Бибиян и я извел до града. Там я осиновил морски офицер, който имал чудно красива дъщеря. Но една нощ, докато двете момичета гледали бурята над пристанището, от водите излязъл огромен кораб, две ръце се проточили от него и ги грабнали. Това бил страшният Мирилайлай. По-голямата, Лиана, той направил своя жена и затворил в подземното си царство, а по-малката - Иа - превърнал в черна врана.

Междувременно старият дявол, недоволен от приятелството на Фют и Ян Бибиян, разменя глинената глава на Калчо с тази на Ян Бибиян. Отначало момчето се чувства много добре с такава празна от мисли глава, но постепенно започва да недоволства. Тогава Фют решава да го отвлече в дяволското царство и полита с него към върха на една планина, от който се спускат с шеметна скорост. Ян Бибиян, като не успява да спре дяволчето, докопва опашката му и я откъсва. Фют надава страшен рев и така се разтриса, че Ян Бибиян пада и полита в пропастта, но от сигурна смърт го спасява враната, която го хваща и отнася в някаква друга подземна земя - навсякъде има черни огледала и един грамаден трон - тронът на магьосника Мирилайлай, от който излизат много ръце и излъчват синкаво сияние. Момчето успява да намери врата, излиза през нея и се озовава в пустиня с много други врати. Иззад една от тях явно се намира преизподнята, защото се чува как дяволите се карат на Фют и го бият. Докато една дяволска опашка е у човек, никой дявол не може да ходи по земята и да пакости. Тогава Ян Бибиян се сеща, че е забравил опашката в царството на Мирилайлай и се връща точно в момента, в който някакво старче с книга в ръце се е навело да я вземе. Момчето грубо го изблъсква, а опашката завързва и скрива като колан около кръста си под ризата.

Книгата, която е изтървало старчето, е „Книгата на живота“. В нея буквите са като човечета, плезят се, разхождат се и се кривят, но въпреки това е възможно да се чете текстът. Ян Бибиян сяда и прочита тази книга.

Следват ред премеждия, при които Ян Бибиян успява да се пребори чрез силата на дяволската опашка първо в Желязната гора със слугите на Мирилайлай - люлючетата, предвождани от Лю-лю, след това измамва злия магьосник и го убива. В своята брада Мирилайлай има железен, сребърен и златен косъм (типично приказен мотив) - когато се завържат, се появяват трите му жени. За да освободи сестрата на враната, Ян Бибиян откъсва и трите косъма. Оказва се, че железният косъм е грозната жена, златният е страшната, която яде човешки очи, а сребърният е Лиана, която обича да й пеят и е най-красива от всички. Ян Бибиян я спечелва с чудния си глас и мелодиите, които знае. Открива му се кладенчето с живата вода - когато напръсква с нея жените на Мирилайлай, те се превръщат в тютюн и отровни гъби. Живата вода раззеленява дърветата в Желязната гора и те разцъфват, а птичките по тях се превръщат в деца, отвлечени и омагьосани някога от Мирилайлай. С една китка добрата Лиана пръска всичко и разваля магиите. Люлючетата се оказват мравчици, а злият Мирилайлай става на грамаден мях, който Ян Бибиян рита и пръсва. Накрая от магията е освободена и враната - тя отново се превръща в момичето Иа.

Всички се завръщат на горната земя. Там Ян Бибиян среща Фют - измършавял и в крайно окаян вид. Намират Калчо, за да си върне героят главата и се оказва, че глиненото момче се е грижило много старателно за човешката си глава - лицето е умито, чисто, косата е сресана старателно. Ян Бибиян се засрамва. Връща на Фют опашката и когато Калчо се потапя в реката, защото слънцето много го е напекло, дяволчето разменя главите им. Калчо остава на дъното и водата започва да разтапя тялото му, Фют иска да го оставят да умре, но Ян Бибиян не позволява, вади го и с китката, с която е пръскала с жива вода Лиана, напръсква Калчо. Така преминава от страната на злото към страната на доброто окончателно. Косъмът от дяволска опашка, който тайно е скрил от Фют и вързал като гривна на ръката си, Ян Бибиян връща на дяволчето и с това показва, че повече не иска да има нищо общо с него. Завръщат се в родния град с Калчо като приятели. Бият камбани.  

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 


Съдържание[редактиране]

  1. Портрет
  2. Среща с дяволчето
  3. Първият изпит
  4. Бързо приятелство - бърза вражда
  5. Страшното заседание
  6. Отчаяните родители
  7. Разказ на враната
  8. Да отмъстим на кацаря
  9. Иманярите
  10. Ян Бибиян с глинена глава
  11. Цигарата
  12. В царството на злото
  13. Чудният сън
  14. Къде попадна Ян Бибиян
  15. Към горния свят
  16. Мирилайлай
  17. Желязната гора
  18. Лю-лю
  19. Тайната на Лю-лю
  20. Жените на Мирилайлай
  21. Силата на песента
  22. Мирилайлай умря!
  23. Пак на земния свят
  24. Старо приятелство
  25. Ян Бибиян намира главата си

Герои[редактиране]

Главни[редактиране]

Второстепенни[редактиране]

Места[редактиране]

  • Черната огледална земя
  • Желязната гора
  • Кладенчето със живата вода