Разлика между версии на „Ян Бибиян (герой)“
(създаване на статията) |
(прототип) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Ян Бибиян''' e измислен герой от романите на [[ | + | '''Ян Бибиян''' e измислен герой от романите на [[Елин Пелин]] ''"[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе.]]"'' и ''"[[Ян Бибиян на Луната]]"''. |
== Описание == | == Описание == | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната. | Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната. | ||
| + | |||
| + | == Прототип == | ||
| + | |||
| + | В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като "антимодел" за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития. | ||
| + | |||
| + | Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”. | ||
{{мъниче}} | {{мъниче}} | ||
Версия от 17:58, 2 януари 2007
Ян Бибиян e измислен герой от романите на Елин Пелин "Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе." и "Ян Бибиян на Луната".
Описание
В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което изгубва главата си и получава вместо нея глава от пръст. За да върне своята, той преживява много премеждия.
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната.
Прототип
В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като "антимодел" за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития.
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.
| Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
