Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes
Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes | |
Автор(и): | Надеж Рагару |
Година: | 2015 г. |
Теми: | Научната фантастика в България и Румъния |
Обсъжда изкуство: | литература |
Жанр(ове): | фантастология |
Бележки: обхваща литературата и клубовете по фантастика |
„Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes“ е статия от изследователката Надеж Рагару.
В нея, между другото се разказва за нашите клубове и представите за бъдещето. Цитирани са интервюта с клубни активисти.
Съдържание
Спрените часовници на бъдещето
Десетилетието 1960-1970: научната фантастика на космическата мечта – жанр, който търси своето признание
- Изкристализирането на един стил на описание на бъдещето във времена на реално овладяване на космоса
- Хронос в земята на научната фантастика по времето на политическата либерализация /предполагам, има предвид соц. страните/
- Вселени на общуването: клубовете за научна фантастика /предполагам пак има предвид соц. страните/
- Международните връзки: толкова далече, толкова близо до СССР?
- Края на 80-те години: едно неподвижно бъдеще?
- От Апокалипсиса към митологичните дълбини на нацията
- Тайните на света на клубовете и ходът на времето
- Заключение
Резюме
Паузирано време: световете на научната фантастика в България и Румъния
Тази статия изследва социалистическото светоусещане на времето в България и Румъния през призмата на литературната научна фантастика, един жанр населен с проникновения и чудеса, който тогава бе и място за дискусия относно социалистическото битие. Прозорлива чрез своите създатели, издания, читатели и аматьорски клубове, научната фантастика предлага един по-извисен поглед върху взаимодействието между политическите произведения, темите в литературата и преживяването на самата действителност по онова време. Статията също така очертава ниската степен на валидност на разделението Изток-Запад, когато става дума за достоверно възпроизвеждане на историята на възприятията и науката, или дебатите за бъдещето на планетата.
От друга страна, посочва се, че циркулацията на текстове и познание между двете страни на Желязната завеса имаше различни измерения в България и Румъния; тези измерения всъщност бяха формирани от съответната относителна тежест на анти-комунистическата история на двете държави, както и вследствие на различните виждания по отношение на пространствено-времевата посока на съвременността. Освен тези контрасти, обследването на научно-фантастичните произведения и тяхната публика показва сходна хронология на социалистическото (раз)очарование и в двете страни: през 60-те години една по-скоро уверена проекция на бъдещето зае мястото на предишните разделения по отношение визията за настоящето и бъдещето, базиращи се на поколенческа, социална или териториална основа. В същото време, похватното прибягване към едно далечно национално минало или едно недостижимо бъдеще не попречи на научно-фантастичните клубове да осигурят, особено в България, на възможност и пространство за дебат относно едно възможно реформирано социалистическо бъдеще.
Публикации
- 2015 г. - В сб. „Cahiers du monde russe“ стр. 77-110, - Издател: FRANCE: „Editions de l'EHESS“, ISSN: 12526576