Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes

От БГ-Фантастика
Версия от 23:56, 13 март 2017 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes
Автор(и): Надеж Рагару
Година: 2015 г.
Теми: Научната фантастика в България и Румъния
Обсъжда изкуство: литература
Жанр(ове): фантастология
Бележки:
обхваща литературата и клубовете по фантастика

„Les horloges suspendues du futur : Les mondes de la science-fiction en Bulgarie et en Roumanie socialistes“ е статия от изследователката Надеж Рагару.

В нея, между другото се разказва за нашите клубове и представите за бъдещето. Цитирани са интервюта с клубни активисти.

Съдържание[редактиране]

Спрените часовници на бъдещето

Десетилетието 1960-1970: научната фантастика на космическата мечта – жанр, който търси своето признание

- Изкристализирането на един стил на описание на бъдещето във времена на реално овладяване на космоса

- Хронос в земята на научната фантастика по времето на политическата либерализация /предполагам, има предвид соц. страните/

- Вселени на общуването: клубовете за научна фантастика /предполагам пак има предвид соц. страните/

- Международните връзки: толкова далече, толкова близо до СССР?

- Края на 80-те години: едно неподвижно бъдеще?

- От Апокалипсиса към митологичните дълбини на нацията

- Тайните на света на клубовете и ходът на времето

- Заключение

Резюме[редактиране]

Паузирано време: световете на научната фантастика в България и Румъния

Тази статия изследва социалистическото светоусещане на времето в България и Румъния през призмата на литературната научна фантастика, един жанр населен с проникновения и чудеса, който тогава бе и място за дискусия относно социалистическото битие. Прозорлива чрез своите създатели, издания, читатели и аматьорски клубове, научната фантастика предлага един по-извисен поглед върху взаимодействието между политическите произведения, темите в литературата и преживяването на самата действителност по онова време. Статията също така очертава ниската степен на валидност на разделението Изток-Запад, когато става дума за достоверно възпроизвеждане на историята на възприятията и науката, или дебатите за бъдещето на планетата.

От друга страна, посочва се, че циркулацията на текстове и познание между двете страни на Желязната завеса имаше различни измерения в България и Румъния; тези измерения всъщност бяха формирани от съответната относителна тежест на анти-комунистическата история на двете държави, както и вследствие на различните виждания по отношение на пространствено-времевата посока на съвременността. Освен тези контрасти, обследването на научно-фантастичните произведения и тяхната публика показва сходна хронология на социалистическото (раз)очарование и в двете страни: през 60-те години една по-скоро уверена проекция на бъдещето зае мястото на предишните разделения по отношение визията за настоящето и бъдещето, базиращи се на поколенческа, социална или териториална основа. В същото време, похватното прибягване към едно далечно национално минало или едно недостижимо бъдеще не попречи на научно-фантастичните клубове да осигурят, особено в България, на възможност и пространство за дебат относно едно възможно реформирано социалистическо бъдеще.

Публикации[редактиране]

  • 2015 г. - В сб. „Cahiers du monde russe“ стр. 77-110, - Издател: FRANCE: „Editions de l'EHESS“, ISSN: 12526576