Антиутопия

От БГ-Фантастика
Версия от 17:16, 13 май 2016 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Водещо направление в социално-политическата фантастика.

Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където днешните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.

Наричат я също „дистопия“, „роман-предупреждение“ тясно се преплита с направлението на катастрофичната и есхатологичната фантастика.

Основна характеристика на А. е негативния модел на описваното бъдеще.

Според причината за възникване на такъв негативен свят, А. бива класифицирана по различни начини:

  • Политико-социална - установяване на подтиснически управленчески режим с доминиране на определена партия, диктатура, идеология, религиозна доктрина и т.н.
  • Катастрофична - резултат от природна или техногенна катастрофа и възникнали като последствие социуми подчинени на „оцеляването на всяка цена“ или на финалистки изменения на човечеството.
  • Инвазивна - деструктивни последствия от нашествие на пришълци от космоса, други измерения, трансцендентното и т.н.
  • Психологични - бъдещ свят възникнал от еволюцията на психични или други мутации на човешкия вид

Ярки образци на български антиутопии[редактиране]

Галактическа балада“ - Емил Манов

Смърт в раковината“ - Агоп Мелконян

2066“ - Александър Томов

Цветовете на ужаса“ - Йордан Иванчев

Всичкият блясък на Злото“ - Николай Светлев

Кастинг за месия“ - Петър Делчев