Лили Димкова
| Лили Димкова | |
| художничка | |
 | |
| 16.07.2007. Юбилей на Лили Димкова. Тодор Ялъмов дава подаръците от НГИК „Петър Димков“ | |
| Професия: художник | |
| Биографични данни: | |
| Родена на: | 16 юли 1932 г. |
| Родена в: | Стара Загора |
Художник: | |
| Теми: | исторически, религиозни образи |
| Области на изява: | живопис |
Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.
Съдържание
Биография[редактиране]
Родена е на 16 юли 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“, поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“. Освен художник в театьра и киното, работи и по оформление на книги.
Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих) и Сан Франциско (1979 г.), в Берлин (1980 г.) и др.
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история — Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски, Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително верующа, но не религиозна“ - казва художничката в интервю пред сп. „Усури“. - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога.“
Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 2002 г. - „Кьм светлината“ (албум) - издателство „Арт график“
- 2006 г. - „Петьр Димков - моят баща“ (спомени) - издателство „Виделина“
