Лили Димкова

От БГ-Фантастика
Версия от 13:17, 7 юли 2011 на Ботчо (беседа | приноси) (Форматиране и подреждане)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Лили Димкова
художничка
Lili i Fedia 16.07.2007 2.jpg
16.07.2007. Юбилей на Лили Димкова. Тодор Ялъмов дава подаръците от НГИК „Петър Димков“
Професия: художник

Биографични данни:
Родена на: 16 юли 1932 г.
Родена в: Стара Загора

Художник:
Теми: исторически, религиозни образи
Области на изява: живопис

Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.

Биография[редактиране]

Родена е на 16 юли 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“, поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“. Освен художник в театьра и киното, работи и по оформление на книги.

Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих) и Сан Франциско (1979 г.), в Берлин (1980 г.) и др.

Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история — Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски, Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително верующа, но не религиозна“ - казва художничката в интервю пред сп. „Усури“. - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога.“

Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]