Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)

От БГ-Фантастика
Версия от 22:45, 6 декември 2018 на А.Славов(Sferoidi) (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Смърт
сборник — диаболизъм
автор: Владимир Полянов
Smart 1 polyanov596+.jpg
Издание: 1

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  1922 г.
Издателство: „Аргус“ (1922 г.)


„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от [[Издателство Аргус (1922 г.). В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.). В издателство „Аргус““, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (19141918 г.).

Художествен анализ[редактиране]

В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:

  • Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
  • Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
  • Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
  • Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
  • Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
  • Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.

Съдържание[редактиране]

  1. Смърт
  2. Един гост
  3. Ерих Райтерер

2 Smart polyanov595a+.jpg