Всичкият блясък на Злото

Всичкият блясък на Злото


Автор(и):	Николай Светлев
Първо издание:	1993 г. - България
Жанр(ове):	религиозно фентъзи, апокалиптична фантастика
Изкуство:	литература
Вид:	роман

Поредица:
Цикъл:	„Трилогия за Дoброто и Злото“

Следващо:	„Приказка за непобедимото Добро“

„Всичкият блясък на Злото“ е първият роман от трилогията на Николай Светлев за Доброто и Злото, включваща още романите „Приказка за непобедимото Добро“ и „Аз, грешният Иван“. Издаден е през 1993 г.

Съдържание

1 Представяне
2 Жанр
3 Стил и особености
4 Герои
- 4.1 Главни
- 4.2 Второстепенни
5 Съдържание
6 Публикации
- 6.1 На английски език
- 6.2 На испански език
7 Критика за книгата

Представяне[редактиране]

Роман, в който Апокалипсисът започва от България. Годината е 1997 – гладната зима и времето на хиперинфлацията, т.е. съвсем реални и близки във времето, пресни като спомен за читателите исторически събития. Пророк, предтеча, баща и обиталище на Антихриста става един обикновен софийски интелектуалец, смазан от мизерията – Калин Вранев. Действието започва в новогодишната нощ на 1996 – 1997 г. В първия ден на януари Калин Вранев вижда небесно знамение и е осенен свише, на Цветница под формата на светлина и чрез непорочно зачатие от героя и сляпата девственица Яна се ражда Антихристът. България е представена като страна на всички възможни ужаси, от нея тръгва епидемия, която взима все повече жертви и се разраства до пандемия.

Мнозина помнят, че описаните от автора бедност, глад, оскотяване от мизерия, извращения на разбогателите престъпници, пълно беззаконие не са никаква фантастика, а почерпен кошмарен материал от действителността. Или поне така изглежда, докато не видим годината на издаване на „Всичкият блясък на Злото” – 1993. Хиперинфлацията стана най-страшна през януари-февруари 1997 г. (един щатски долар се разменя за 3000 лв. според данните за финансово-политическата криза на Уикипедия (%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1996_%D0%B3._-_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8_1997_%D0%B3.) ), т.е. нейното ескалиране е предвидено в книгата. Както и това докъде ще пропадне страната ни.

Жанр[редактиране]

Някои определят книгата като философско фентъзи, в нея има обаче толкова силно, определящо за съдържанието и композицията влияние на християнската религия, че очевидно става въпрос за религиозно фентъзи. Във финалните части на романа религия, фолклор и митология се смесват, но доминираща остава религиозната рамка, която поглъща в себе си всичко останало.

От своя страна авторът е поставил ред „етикети“, указващи как той вижда „Всичкият блясък на Злото“. На корицата, авантитула и титула можем да прочетем, че това е: 1. Антиселър; 2. Роман-предупреждение. (Добавени са и: 3. Не се препоръчва на политици, депутати, милионери, спекуланти, духовници, синдикалисти, министри и други властници; 4. Забранено за хора със слаби нерви.)

Изключително бруталните сцени, както и натуралистичните описания могат да заблудят читателите, че четат хорър. Това също е гледна точка на възприемане, както и възможността самата Библия и Апокалипсис да бъдат четени като хорър. В същото време авторът запазва иронична дистанция чрез герои като Цветан Кочерински или отец Натанаил, да речем, а по това и по начина, по който са описани „демократичните обществени отношения“, книгата напомня социални антиутопии като „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт.

Стил и особености[редактиране]

Стилът на автора е от една страна натуралистичен, шокиращ в прякото назоваване на всички телесни дейности, смятани в една или друга степен за нечисти и оттук – премълчавани често като табу (кървене, уриниране, повръщане, пърдене, изсиране, изхвърляне на сперма и пр. при него са използвани без опит за замяна с евфемизми). Описанията са силно въздействащи, експресивни, фразите се стремят към краткост, изразителност, ударна сила и речта притежава специфична музикална ритмичност.

Причината за това е другата особеност на стила на Н. Светлев в този роман – изреченията най-често започват със съюз „и“ (или „и“ + наречието „тогава“), а нерядко и съюзите „но“, „а“. Това създава усещане за непрекъснатост, за продължителност, свързани с една застинала във времето реална точка на начало на разказването. В случая – романът започва в първия ден на 1997 г.

В един друг случай – този на Библията – имаме три такива отправни точки на разказване – сътворението на света, раждането на Иисус и раждането на Антихриста, на които се опира християнската религия. Същите започващи със съюз „и“, „но“, „а“ изречения са характерни за много хроники, но най-вече – за библейските видения/откровения в речта на разказвачите (анонимни или назовани). Най-ярко тази тенденция се проявява именно в Апокалипсиса (Откровение на св. Йоан Богослов), където от 403 стиха със съюз „и” започват 158 (повече от една трета от общия брой, без да броим вътрешните изречения, започващи по същия начин). В книгата „Всичкият блясък на Злото” от 154 страници текст, 41 са тези без изречения, започващи със съюз „и” („И ….… ……. …….”). Най-голямото струпване на такива е от 3 страници, а най-често това са две-трети страници в началото на главите, но там винаги има изречения, които започват със съюзите „а”, „но” или със „защото”, „така”. В целия роман има общо 212 (плюс-минус три) изречения, започващи по горепосочения начин.

Поради използването на тоя модел на разказване, езикът в книгата се натоварва и с особената претенция на достоверност, при все че повествува за свръхестествени и фантастични събития. Освен това, той зазвучава с особена тържественост, тежка ритмичност, натъртеност, наподобява екстатичните речи на пророците (и лудите – Калин Вранев неслучайно е пратен в лудница и оттам попада в манастир).

Хиперболизацията е най-честият похват на изображение, тя се изразява в изобилие от изхвърчащи и отделяни от телата телесни течности, в струпване като в митологичен разказ на множество ужасяващи сцени на страдание, насилие, убийства, смърт, неестествени или такива с необясним, свръхестествен произход явления. Героите са като врати, през които влизат и излизат, от които се пораждат и връщат обратно към източника си органичното и неорганичното. Те изхвърлят фекалии и ги поглъщат през устата си, те раждат и изяждат буквално, след като са ги сготвили, децата си. Тази прекаленост също е заимствана от библейския и в частност – апокалиптичния модел на предаване на виденията, където се атакува читателското въображение с една след друга, сякаш безкраен низ, предизвикващи страх и ужас сцени. Освен нея, очевидно търсеният ефект на шоково четене се постига с натрупвания и повторения на всички нива на текста - в рамките на думата, изречението, абзаца, страницата, главата.

Сюжетът следва и е построен точно по модела на библейския от Откровението на св. Йоан Богослов, известно повече като Апокалипсис - от знаменията, през зачеването и раждането на Антихриста, Второто пришествие, възкръсването на мъртвите, Армагедон, Страшния съд, като само последният откъс е отрицание на оригинала - в епилога Светлев казва, че Страшен съд всъщност е нямало.